Ветровещ
- Автор: Деннард Сьюзан
- Серия: Вещерия #2
- Год: 2017
- Язык: болгарский
- Год: Издава „Егмонт България“ ЕАД
- ISBN: 978-954-27-2035-5
- Переводчик: Кристина Георгиева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Ветровещ». Краткое содержание книги:
След като експлозия унищожава кораба му, светът смята, че принц Мерик е мъртъв. Белязан, но жив, той е решен да докаже предателството на сестра си. Преди да достигне препълнената с бежанци кралска столица, той обитава улиците, защитавайки по-слабите, което води до появата на слухове за обезобразен полубог, който носи справедливост на потиснатите.
Когато кървовещът Едуан разбира за обявената награда за главата на Изьолт, той прави всичко възможно да я намери пръв, докато тя не му предлага сделка… Сега те трябва да работят заедно, за да прекосят вещерските земи, чудейки се кой от двамата ще предаде другия пръв.
След изненадваща атака и корабокрушение Сафи и императрицата от Марсток едвам спасяват живота си. Всеки миг представлява риск, а следващата стъпка на пиратите е да обявят война на Вещерия…
Тя бягаше с всички сили. Времето изгуби очертанията си, гората полетя край нея. Изьолт виждаше единствено калната земя в дерето и положението на папратите. На камъните. На всичко, което можеше да я забави.
Зад гърба й един от мъжете изрева нещо на непознат за нея език. Нишките пламнаха още по-ярко. По-настървено. Боен вик за сплашване на враговете.
Изьолт наистина се изплаши. Едва не се препъна, но успя да запази равновесие. Затича по-бързо и стисна по-здраво сабята си.
Отпред. Дърветата свършват. Небето се показва. Мислите прелитаха през ума й една след друга. Без да ги е канила и без да има време за тях. Без да има време да състави план.
Стигна края на гората. Краката й изтропаха по откритите камъни, където пръскаше вода. Беше река Амонра, разпенена от бързеите, черна от студа. Една от онези буйни реки, в които и водовещите не биха нагазили. Нямаше как да я прекоси.
Изьолт сви надясно. Брегът беше непроходим, подкопан, скалист и осеян с трупи. Тя погледна назад.
Грешка. Мъжете бяха по-близо, отколкото си мислеше. Толкова близо, че можеше да види сипаничавите им лица, белезите и беззъбите им усмивки. Да види свързващите ги помежду им нишки — знак, че следваха една и съща заповед. Знак, че бяха другари и действаха като един.
Изьолт напрегна сили, дишаше запъхтяно и от устата й излизаха малки облачета пара. Амонраските водопади бумтяха напред. Отначало като лек гъдел в основата на гръбнака й. Мъгла, която се бе спуснала на хоризонта. Но с всяка крачка бученето се усилваше и премина в тежък грохот в корема й, в дъжд, който покри всичко с едри капки.
Покой, Изъолт! Покой в пръстите на ръцете и краката ти! Но къде ти покой! Не можеше да намали скоростта, не можеше да се подготви. Намираше се срещу стена от жестоки мъже и бурни бързеи.
Сафи обаче би прескочила стената на секундата. Без подготовка. Без да му мисли. Щеше да действа. Ако Сафи беше тук, нямаше да чака. Щеше да съзре възможността и да я сграбчи.
Независимо колко глупав ти се струва един ход, беше й казала веднъж тя, глупавият ход също така е нещо, което никой не може да предвиди.
Да, беше отвърнала по онова време Изьолт, и точно заради това аз вечно ти спасявам кожата.
Хей! Ярка усмивка от Сафи. Поне има кожа за спасяване, Из. Права ли съм?
Сафи имаше право. Луната майка да й е на помощ, но Сафи имаше право. Глупостта понякога беше най-добрият избор.
А понякога и единственият.
Изьолт извъртя глава наляво, както тичаше, и хвърли поглед напред към мястото, където реката се блъскаше неуморно в брега. По развълнуваната вода тук нямаше отломки, мощта на бързея беше голяма. Амонра завличаше надолу клони, листа, живи същества и не ги изплюваше нагоре.
Богиньо, ама че глупост ще бъде да се хвърли в реката. Голяма глупост.
Действай сега. Последствията после. Започнеш ли нещо, довърши го.
Време беше. Преследвачите изхвръкнаха от дърветата.
И Изьолт започна. Тя скочи. Щом калният бряг остана назад и влажният въздух целуна бузите й, от гората се надигна глъчка. Нишките вкупом светнаха ярко в тюркоазена почуда и пурпурен гняв. После Изьолт стигна връхната точка на дъгата и започна да пада.
В този миг една-единствена мисъл прониза съзнанието. Не беше ясна, изваяна от думи, тъй че да се запечата в ума й, а по-скоро усещане, което озари всяка частица от съществото й, щом черните води се приближиха.
Била си тук и преди, казваше чувството. И знаеш как да действаш.
Ръцете й инстинктивно се повдигнаха към вълненото й палто. Вкочанените й пръсти дръпнаха яката, сетне краката на Изьолт разцепиха вълните. Студ, студ, студ, студ я посече. Изтласка целия въздух от гърдите й. Заслепи я, оглуши я, отне й всички сетива.
Амонра я повлече към дъното.
Докато потъваше, тя се измъкна от палтото. То изплува разгънато — примамка и щит, който щеше да скрие Изьолт, докато тя бягаше надолу по течението в бездиханен свят. Свят без контрол.
ДВАЙСЕТ
След като се изкъпаха под зоркия поглед на Лев, Ванес и Сафи бяха принудени да си облекат прашните, изпокъсани дрехи.
На изхода на банята Лев ги погледна извинително.
— Зандър отиде да ви намери дрехи — обясни тя, после застана зад тях и ги изпроводи до стаята им на четвъртия етаж.