Денонощната книжарница на мистър Пенумбра
- Автор: Слоун Робин
- Год: 101
- Язык: болгарский
- Год: ИК "Сиела"
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Денонощната книжарница на мистър Пенумбра». Краткое содержание книги:
– Днес Заид бе обвързан така, както книгата получава своята подвързия след написването си – казва Корвина. – Неговият codex vitae беше кодиран. Сега ще бъде поставен на рафта и ключът за него ще се пази в тайна до смъртта на автора му. Също както Мануций е избрал Геритзун, така Заид избра доверен наш брат, на когото да повери ключа към своята книга.
– Корвина прави драматична пауза. – Това е Ерик.
Ръкопляскания отново. Познавам Ерик. Ето го, на първия ред, бледо лице под рошава черна брада: пратеникът на Корвина до нашата книжарница в Сан Франциско. Черните мантии го потупват по раменете и виждам, че той се усмихва и бузите му са пламнали от оказаната чест. Може би не е толкова лош. Това си е огромна отговорност да съхраняваш ключа за разшифроването на книгата и живота на Заид. Дали му е позволено да го запише някъде?
– Ерик ще бъде и един от куриерите на Заид заедно с Дариъс – казва Корвина. – Братя, пристъпете напред.
Ерик прави три уверени крачи напред. Както и друга черна мантия, мъж със златиста кожа, същата като на Кат, и с плътна „шапка" от кестеняви къдри. И двамата разкопчават робите си. Под тях Ерик е облечен със сивите си панталони и съвършено изгладена бяла риза. Дариъс е с дънки и пуловер.
Едгар Декъл също излиза от тълпата, носейки два широки листа плътна кафява хартия. Взема една по една книгите от катедрата на подиума, внимателно ги увива в кафявата хартия, после подава пакетите на куриерите: първо на Ерик, после на Дариъс.
– Три копия – казва Корвина. – Едно за библиотеката – повдига отново книгата със синя подвързия – и две за съхранение. Буенос Айрес и Рим. Поверяваме ви Заид, братя. Вземете неговия codex vitae и не си позволявайте да затворите очите си и за минута сън, преди да го видите поставен на лавиците.
Сега вече разбирам посещението на Ерик по-добре. Идвал е оттук. Носел е нов, току-що одобрен codex vitae, доставял го е за съхранение. И разбира се, малко е бил изперкал заради важността на задачата си.
– Заид добави своето дело към нашето бреме – казва тържествено и мрачно Корвина. – Също както са правили всички обвързани преди него. Година след година, книга след книга отговорността ни става все по-голяма.
Извива глава, за да обхване с поглед всички черни мантии. Дъхът ми спира и аз свеждам рамене, опитвайки се да се изчезна зад високия русокос учен.
– Не бива да се отпускаме. Трябва да съхраним тайната на Основателя, така че Заид и всички, които са дошли преди него, да продължат да живеят.
Сред тълпата се надига тихо мърморене. Застанал отпред, Заид вече не плаче. Овладял се е и сега лицето му изглежда
193
гордо и сурово. Корвина се умълчава за малко. После казва:
– Трябва да поговорим и за още нещо.
Махва леко с ръка и Заид се връща при останалите. Ерик и Дариъс се запътват към стълбището. За секунда се замислям дали да не ги последвам, но веднага се отказвам от идеята. В момента единствената ми надежда е да се слея напълно с членовете на братството – да се свия в сянката не на нормалността, а на крайната необикновеност.
– Наскоро говорих с Пенумбра – казва Корвина. – Той има приятели в това братство. Аз самият съм един от тях. Затова се чувствам задължен да споделя с вас този разговор.
Наоколо се надигат тихи възгласи.
– Пенумбра е отговорен за голямо нарушение – едно от най-големите, които можем да си представим. Заради неговата небрежност една от нашите книги е била открадната.
Шепот и ахкания.
– Дневник, съдържащ подробности за Свещената матрица, е бил воден от години в Сан Франциско некодиран, оставен свободно, така че всеки да може да го прочете.
Гърбът ми е облян в пот, а очите ми щипят. Твърдият диск в кутията от „Байсикъл" в джоба ми натежава като оловна топка, теглеща ме към дъното. Опитвам се да изглеждам възможно най-невинно и нямащ нищо общо с всичко това. Най-вече зяпам втренчено обувките си.
– Това е била огромна грешка и не е първата, допусната от Пенумбра.
Още мърморене сред черните мантии. Разочарованието на Корвина, неговото презрение се прехвърля към тях, обикаля наоколо, умножава се. Това е сборище на кръвожадни гарвани. Вече правя крачка в посока към стълбището. Готов съм да побягна.
– Помислете за следното – казва Корвина, надигайки леко глас. – Пенумбра е един от обвързаните. Неговият codex vitae е на една от тези лавици също както ще бъде и кодексът на Заид. И все пак съдбата му не е сигурна.
Гласът му променя интонацията си и уверено и мощно изпълва залата.
– Братя и сестри, искам да съм ясен: когато бремето е толкова тежко и целта ни е толкова важна, приятелството не е гаранция за защита. Още една грешка и Пенумбра ще бъде изгорен.