Книгата на Хаде
- Автор: Валенти Лена
- Серия: Ванирска сага #1
- Язык: болгарский
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Книгата на Хаде». Краткое содержание книги:
Сега е в Барселона, за да се изправи срещу мистериозната организация, която отвлича и убива всички като него.
Търси отмъщение и няма да се поколебае да отвлече Ейлийн Ернепо, дъщерята на лудия учен, който прави експерименти с телата на неговите приятели. Това ще бъде отговорът на пролятата кръв и безпричинното насилие спрямо неговите събратя.
Калеб обаче не знае, че тази девойка ще го погуби.
Не се бяха целували. Това беше ужасно. Но, разбира се, тогава беше просто секс, той се беше насочил директно към онова, което искаше, и не знаеше, че Айлийн е невинна. Дали имаше някакво извинение?
Айлийн беше неспокойна. Вдигна вежди и скръсти ръце. Не знаеше за какво мисли Калеб, но каквото и да беше то, не й харесваше онова, което виждаше в очите му. Отново се почувства плячка в ръцете на хищник.
- С теб няма да отида никъде — отвърна тя студено. - Не си в позиция да ми заповядваш. Вече не съм твоя... - спря, преди да каже пред всички „твоя курва". Никога не е била такава. Освен това не искаше да стои близо до него.
- Така ли? - попита той със същия дух на превъзходство, който тя вече познаваше. — Разбира се, че не - съгласи се и поклати глава. - Тогава ще дойдеш с нас. Ти си една от нас – каза, сякаш беше очевидно. Хвана я за ръката и започна да я дърпа, но Айлийн заби токове в земята. - Ти си дъщерята на Тор. Тор беше един от членовете на Съвета и там е твоето място.
- Мястото ми е където аз реша. - Освободи се от ръката му и забеляза как Ноа и Адам застават до нея. - Оставам с тях. Те са добри и харесвам ценностите им. Вие не ми допадате.
Калеб копнееше да я отведе със себе си. Беше толкова красива, когато го предизвикваше. Но разбираше какъв страх изпитва тя към ванирите.
Страх и отвращение, Калеб. Отвращение от теб.
Изненада проблесна в зелените му очи. Това беше Айлийн. Нямаше съмнение. И за първи път тя беше поела инициативата за телепатичен разговор. Бяха се свързали като истинска двойка и въпреки че той я беше ухапал, а тя него - не, връзката съществуваше. Калеб притвори очи и лъч надежда проблесна в съзнанието му.
- Бързо се учиш - подхвърли с полуусмивка. - Давам ти време да го обмислиш, Айлийн. Но това не подлежи на оспорване. Ще дойдеш с мен, рано или късно.
- Аз решавам с кого ще бъда, не ти. - Стисна дръжката на ножа. - Нямаш власт над мен.
- Приеми поражението си, вампире - промърмори тържествуващо Ноа. - Няма да я отведеш, и точка.
Айлийн го погледна укорително, но после се усмихна. Когато отново се обърна към Калеб, очите й бяха станали ледени и един мускул на брадичката й потрепваше.
- Ти си наполовина ванир. - Просъска Калеб, кучешките му зъби започваха да се прибират. - Ас, вразуми новата си внучка. Утре следобед искам да я видя в Дъдли.
- Не - отговори тя самодоволно. - Нещата няма да станат така, чудовище.
Колкото повече чуваше тази дума от устата й, толкова по-неприятно му ставаше.
- Утре ти ще дойдеш в Улвърхамптън - нареди тя. - В дома на дядо ми. Ще подготвим прием. Ще дойдеш да се извиниш. За всичко — поясни недвусмислено. — След това двата клана ще се разберат какво да се прави. Ще видиш, че книгата на Хаде е много увлекателна. И обърни внимание какво пише за Самаел... — подхвърли тя, обърна се и тръгна към колата. — Скрил е някои неща от теб.
- Почакай малко — извика Калеб. - Как е попаднало всичко това у теб?
- Преди две нощи, когато заради теб изпаднах в безсъзнание, сънувах за първи път от петнайсет години. Мисля, че след като ме остави без кръв, мозъкът ми е колабирал. В съня си видях Хаде и Тор в нощта, когато ни заловиха. Те бяха оставили подарък за мен под моста на Уест Парк, в случай че изчезнат. И тъй като никой не ме познаваше и не знаеше за мен, тези лични предмети щяха да разкрият истинската ми самоличност пред клановете. Майка ми Хаде е написала дневника, а баща ми Тор е оставил този нож, който за щастие ти разпозна.
- Всички воини ванири имаме свой отличителен нож. Надписът на острието пояснява на кого принадлежи.
Айлийн трябваше да прехапе език, за да не го попита какво пише там и какъв е този език, който тя едва си спомняше. Но не искаше обяснения от него. Искаше просто да се махне оттук.
- Принадлежи на Мъжът-гръмотевица - поясни той. Гледаше ножа с уважение.
Въпреки всичко нямаше да му благодари за информацията.
- До утре в Улвърхамптън, чудовище - обърна се тя с грацията на кралица.
О, беше чудесно. За първи път почувства, че тя дърпа конците и владее ситуацията. Дядо й Ас потвърди това, като постави ръка на рамото й, кимна и я придружи до колата. Ноа и Адам вървяха след тях, заедно с останалите берсерки. Качиха се в колите, но не преди да възвърнат човешкия си облик.
Ноа отвори вратата на мястото до шофьора като кавалер и Айлийн го погледна. Косата му беше пораснала и се спускаше под лопатките. Перли пот блестяха по носа и челото му.
- Трябва пак да си обръсна главата - посочи той.
- Забелязвам - Айлийн се усмихна.
- Айлийн.
Калеб се спусна с бясна скорост и застана пред колата. Наведе се към прозореца, сложил ръце върху капака. Айлийн преглътна и хвана дясната си ръка. Калеб забеляза движението й и лицето му се отпусна. Не искаше тя да се страхува от него.