Драконът на Арканите
- Автор: Певел Пиер
- Серия: Остриетата на Кардинала #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Георги Цанков
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Драконът на Арканите». Краткое содержание книги:
— Добра среща, Никола. Изглеждате изморен.
— От всичко. Какво ви води насам? Какво ще кажете заедно да отидем при госпожа Дьо Сованж? Може да похарчим малко от вашите пари…
— Друга вечер. Сега някой иска да говори с вас.
— О, така ли?
— Последвайте ме, ако обичате. Каретата ми е отвън.
Действително колата на виконта беше спряла на улицата, пред двореца на Ястреба. Д’Орван отвори вратата и покани Марсиак да влезе пръв.
— Къде отиваме? — запита гасконецът.
— Никъде.
Заинтригуван, той се качи в каретата и се озова срещу Габриел.
Неговата Габриел.
Тази елегантна жена беше колкото красива, толкова и представителна, с руси коси с рижи оттенъци, със сини, дълбоки като кладенци очи, със спокоен поглед. Смущаваше повечето мъже, но Марсиак не беше сред тях. Той я обичаше открито и от все сърце. За него другите жени не съществуваха, или почти. Във всеки случай, флиртовете му никога не продължаваха дълго.
— Тя не искаше — рече Д’Орван, след като се присъедини към тях в каретата. — Трябваше да я убеждавам да се обърне към теб.
— Какво става? — обезпокои се изведнъж гасконецът. — Проблем ли имаш?
— Да — отговори Габриел, но бързо промени мнението си. — Всъщност не, не се отнася за мен.
Объркан, Марсиак се обърна към виконта.
— Едно от… протежетата на Габриел е изчезнало — обясни той.
Габриел държеше публичен дом на улица „Жабешка“, „Малките жабчета“. Протежетата, за които целомъдрено говореше виконтът, бяха обитателките на това заведение.
— За кого става дума? — запита Марсиак.
— За Манон — отговори Габриел.
Гасконецът кимна. Млада, красива, руса и закръглена: добре си спомняше коя беше Манон.
— И какво? — рече той.
От време на време Габриел разрешаваше на „жабчетата“ си да участват в специални вечери при богати клиенти. Не бяха пристигнали никакви вести от Манон, откакто беше отишла на такова празненство.
— Нямаше ли с нея ангел хранител? — запита Марсиак.
Знаеше, че Габриел държи протежетата ѝ никога да не излизат без телохранители.
— Естествено, че имаше, но…
— Но какво?
— Това, което Габриел не иска да признае пред теб — намеси се Д’Орван, — е, че в последно време тя загуби повечето от съдружниците и поддръжниците си. И дори някои от най-добрите си клиенти…
— В последно време ли? Искаш да кажеш, откакто Рошфор я намрази — рече гасконецът със стиснати зъби, обзет от ярост. — Греша ли, Габриел?
— Не дойдох да се оплаквам — отвърна тя.
Наскоро Габриел беше оказала на Остриетата услуга, като скри девойка, преследвана от Черния нокът. Тази млада жена беше дъщерята на Ла Фарг, който бързо ѝ намери друго убежище. Но оттогава Рошфор проявяваше интерес към „Малките жабчета“ и с надеждата да изтръгне от Габриел информация оказваше натиск върху нея по всевъзможни начини, включително и със заплахи.
— Трябва да се съгласите Никола да ви помогне — настоя виконтът. — Той има опит в подобни дела, а вие знаете защо можете напълно да му се доверите…
Габриел кимна, въздъхна, намери смелост да погледне Марсиак в очите и призна:
— Нямах изход. Помолих за помощ Мортен.
Гасконецът се вцепени и побледня.
Четвърт час по-късно Марсиак проследи как каретата на виконт Д’Орван се отдалечи по улица „Сен Гийом“, а след това пое по „Светите братя“. Загрижен, той отиде да намери Ла Фарг в кабинета, който старият воин си беше обзавел близо до оръжейната зала.
— Капитане? — рече той и почука на открехнатата врата.
— Влез.
— Може ли да седна?
— Моля. Какво става, Марсиак?
Гасконецът разказа всичко, което беше научил. Ла Фарг го изслуша, без да го прекъсва, след което попита:
— Този Мортен и ти познавате ли се?
— Бяхме съдружници в миналото.
— Това ли е всичко? — настоя капитанът и отправи към Марсиак пронизващ поглед.
— Не — призна гасконецът. — Габриел му беше любовница.
— Аха… Но да се върнем на въпроса. Какво смята той? Нали не твърди, че Манон се е изпарила във въздуха?
— Според него малката се е възползвала от тази вечер, за да се освободи от опеката на Габриел и да избяга с някакъв кавалер.