Европа.История
- Автор: Дейвис Норман, Дэвис Норман
- Год: 2017
- Язык: болгарский
- Год: абагар
- Жанр: История
Электронная книга - «Европа.История». Краткое содержание книги:
В началото войната от 1939 г. изглеждала точно като всички останали. Но до зимата I I на 1944-5 г. станало ясно, че предстои крайна и тотална беда. За разлика от своите пред-I шественици, настъпващата Съветска армия имала намерение да изтрие всичко германско I от Източна Прусия веднъж и завинаги. Тъй като всички зрели мъже от семейството били I мъртви или убити на Източния фронт или екзекутирани след бомбения заговор срещу Хит-I лер, Марион Донхоф била оставена да управлява сама именията Фридрихщайн и Куайте-I нен. Една нощ през януари 1945 г. тя се качила на коня си, присъединила се към потока I бежанци на запад и изминала 1000 мили за два месеца на път кьм Вестфалия. (Спряла само I веднъж, да посети снахата на Бисмарк във Варзин в Померания.) 600-годишното източно I приключение на Донхоф изминало пълния си кръг. Изоставеният Фридрихщайн бил анек-I сиран от РСФСЕ
1046
TENEBRAE
Съдбата на Фридрихщайн и на рода Донхоф била повторена стотици пъти из цяла Европа. Унищожението, което болшевиките причинили на руската аристокрация през 1918— 21 г., очаквало земевладелците от всяка страна, в която влязла Червената армия или през 1939-40 г., или през 1944-5 г. Германските семейства от Прусия, Бохемия и Балтийските държави били хвърлени в същата бездна, която погълнала полските семейства от Литва, Белорусия и Украйна и маджарите от Словакия и Хърватия. Действително не само аристократите, но и цели населения от всички класи били унищожавани. Съветският бич разрушил не само привилегиите, но и вековете натрупвана култура1.
Марион Донхоф поне оцеляла. След войната тя работила като журналистка в Хамбург и станала редактор на Die Zeit през 1968 r., а през 1973 — и негов издател. Когато писала своите мемоари, тя размишлявала за безсмислието на отмъщението:
“Аз също така не вярвам, че омразата към онези, които са отнели нечие отечество… задължително демонстрира любов към отечеството. Когато си спомня за горите и езерата в Източна Прусия, за нейните широки ливади и стари сенчести алеи, аз съм убедена, че те все още са несравнимо прекрасни както когато бяха мой дом. Може би най-висшата форма на любовта е да обичаш, без да притежаваш”2.
ка стомана. От своя бункер под разрушените от бомбите отломки фюрерът наблюдавал как отбраната на Райха се руши.
Когато Голямата тройка се срещнала отново в Ялта в Крим от 4 до 11 февруари 1945 г., краят вече бил близо. По отношение на Германия те се договорили да създадат четири отделни Съюзнически окупационни зони, да разрушат военноиндустриалния капацитет на Райха, да преследват военнопрестьпниците и да не гарантират на германците повече от “минимум съществуване”. По отношение на Полша се договорили, че там трябва да се проведат “свободни и честни избори” и че временното правителство трябва да набере членовете си от сталинския Люблински комитет и от лондонските поляци. За Япония, която тревожела най-много болния Рузвелт, те се договорили СССР да влезе в Тихоокеанската война от два до три месеца след приключването на враждебните действия в Европа. Таен протокол упълномощил Съветите да окупират отново Курилските острови. Тези споразумения нямали силата на международен договор; те били лични работни планове на Съюзническите сили. [кеешаш.]
Именно както лекарите биха дебатирали за точния момент на човешката смърт, на сърцето, мозъка, белите дробове или крайниците, така е и с политическите организми. В случая с Третия райх обсадата на Берлин осигурявала задушаването; самоубийството на фюрера на 30 април предотвратило всички възможности за възстановяване; общата капитулация на 8/9 май отбелязала последната конвулсия. Нюрнбергски-ят трибунал от 1946 г. може да бъде оприличен с работата на съдебния лекар.
Обсадата на Берлин, както било предвидено в Ялта, била оставена на Съветската армия. Крайната фаза продължила три седмици от 20 април. Жуков излял своите резерви, без да брои загубите; той вероятно е изгубил повече хора в тази операция, отколкото армията на САЩ е изгубила в цялата война. Когато примката се стег-
ЕВРОПА В ЗАТЪМНЕНИЕ
1047
нала, различни нацистки чиновници се измъкнали. Заместникът на Хитлер, Мартин Борман изчезнал - за да не бъде видян никога след това. Един от последните самолети, които успели да отлетят, изчезнал с товар от нацистки архиви. Берлин се продал скъпо: това било Варшавското въстание, обърнато наопаки. Накрая съветски войници закачили червеното знаме върху порутения Райхстаг.