Мнима смърт [Mylib SfbToFb2 Converter]

3. ИНТ. ПАЛАТКА В ПАРК „ЕКЕБЕРГ“, ВЕЧЕР:

МОНА КАЛВИГ отваря палатката и влиза. Носи тежка чанта. Спира пред дупка в земята.

МОНА: Доста си изкопала.

Мерете бърше пот от челото си и се усмихва.

МЕРЕТЕ: Физическото натоварване е полезно.

МОНА: Пробва ли я?

МЕРЕТЕ: Не, дупката е твоя. Честта се пада на теб.

4. ИНТ. ПАЛАТКА В ПАРК „ЕКЕБЕРГ“, ВЕЧЕР:

Близък план на дупката. Мона скача в нея. Дупката е до кръста й.

МОНА: Идеална е.

МЕРЕТЕ: Супер. Донесе ли джиесема си?

МОНА: Да.

МЕРЕТЕ: Може би е време да изпратим първия?

Мона излиза от дупката и изтупва влажния пясък, полепнал по дрехите й. Вади джиесем от джоба си и проверява колко е часът. След това се обръща към Мерете и се усмихва съзаклятнически.

5. ИНТ. АПАРТАМЕНТ В ГАЛГЕНБЕРГ:

Мъж, ЯШИД ИКБАЛ (28), гледа „Хотел Сесар“ по ТВ2. Джиесемът му иззвънява. Той го взима и проверява съобщенията си. Мръщи се, когато прочита есемеса. Изпращачът е „Мона мобилен“. Виждаме съобщението: „Извинявай. Това не означава нищо. ТОЙ не означава нищо. Ти си този, когото обичам. Може ли да поговорим за това? Моля те?“

6. ИНТ. ПАЛАТКА В ПАРКА „ЕКЕБЕРГ“, ВЕЧЕР: Жените седят една до друга. Пият от термос, наливайки в една чаша. От нея се издига пара.

МЕРЕТЕ: Добре ли беше?

Мона глътва горещия чай.

МОНА: Мм.

МЕРЕТЕ: Нямам предвид чая.

МОНА: Тогава какво…

Мона осъзнава какво има предвид Мерете. Мона се усмихва.