Инсценировка

— Продали сте го на първия собственик и не сте знаели, че е бил препродаден, така ли?

— Точно така.

— Кой е първият собственик?

— Не мога да ви дам тази информация. Ние спазваме политика на конфиденциалност и не разкриваме имената на клиентите си. Хората, които купуват тези часовници, очакват и се ползват от пълна поверителност.

— Добре, и какво направихте?

— През последните три години първият собственик беше купил два часовника от мен. Той е колекционер и ги купи за себе си и жена си. И доколкото знаех, и двата още бяха в тях, но после получихме този часовник от друг човек. Затова си позволих да му позвъня, за да се уверя, че препродажбата е законна.

Жерар периодично прекъсваше разказа си и се налагаше да бъде подканван. Опитът на Бош показваше, че това е признак за неохота. Често се случваше, когато разпитваше напълно невинни хора за неща, свързани с убийство.

— И какво ви каза той?

— Вдигна жена му. Поисках да разговарям със съпруга й, но него го нямаше.

— И затова сте разговаряли с нея.

— Смятах, че не бива да я тревожа, ако не се налага. Представих се и й казах, че се обаждам да проверя дали са доволни от часовниците си и мога ли да им бъда полезен с нещо. Ние осигуряваме на клиентите си безплатен сервиз и почистване. Те плащат само транспортните разходи и застраховката.

— Проявили сте изключителна находчивост. И тя какво ви отговори?

— Че и двата часовника, които съпругът й беше купил от мен, били откраднати.

— Откраднати.

— Да, при обир. Тя била в Париж и никога не пътувала с часовника си, защото се страхувала да не и го откраднат. Затова го оставила вкъщи. Мъжът й не я придружавал, бил на работа. Докато го нямало, в дома им бил извършен обир и откраднали всичките им бижута.

— Тя каза ли ви кога се е случило?

— Само няколко месеца преди нашия разговор. Не ми съобщи точната дата.

— Те в Лас Вегас ли живеят?

Жерар се поколеба, но после реши, че може да разкрие местожителството на клиента си, без да наруши фирмената политика.

— Живеят в Бевърли Хилс.

— Добре. Казахте ли на съпругата, че откраднатият и часовник е във вашия магазин?

Мениджърът отново се поколеба и на Бош му се стори, че се досеща за причината за смущението му.

— Не точно — призна Жерар. — Исках да разговарям със съпруга й, нали разбирате? Формално той беше нашият клиент. Затова я помолих да му предаде да ми позвъни. И й казах, че може би съм открил единия часовник.

— Точно така ли и го казахте? — попита Хари.

— Да. Не и казах, че е при мен.

— И съпругът й позвъни ли ви?

— Да, още същия следобед. Той ми разказа съвсем друга история. Часовниците не били откраднати. Казал така на жена си, защото ги продал заедно с останалите бижута без нейно знание. Беше нервен и засрамен, но призна, че имал финансови затруднения и продал скъпоценностите, за да покрие загубите си на хазарт, за които не желаел съпругата му да научи.