Отдел Убийства: Главният заподозрян
- Автор: Маринина Александра Борисовна
- Серия: Настя Каменская #13
- Год: 1999
- Язык: болгарский
- Год: АТИКА
- ISBN: 954-729-031-2
- Переводчик: Венета Георгиева
- Жанр: Криминальные детективы
Электронная книга - «Отдел Убийства: Главният заподозрян». Краткое содержание книги:
— Има два варианта — обади се Настя. — Или е усетил, че го следим, или в дадения момент няма пленници. Към днешна дата се издирват четири момчета московчани с подходящ тип външност, но след намирането им ще се разбере дали са били именно в ръцете на Черкасов. Ако е усетил следенето и затова не ги посещава, това също е лошо. Нали не знаем какъв режим е организирал. Може би носи продукти за две-три седмици и повече наркотици, тогава не е толкова страшно. Но ако момчетата са напълно безпомощни и нямат храна, а Черкасов не отива при тях, защото е видял след себе си „опашка“, тогава вината е изцяло наша.
— И какво излиза? — обади се Коротков. — Ако в момента няма пленници, наблюдението е безсмислено. Можем да вървим след него до второто пришествие, но той пак няма да ни заведе до мястото. Просто няма какво да прави там. А нали там трябва да има улики, без които няма за какво да разговаряме с него.
— Юра, ти хем си прав, хем не си — отговори Гордеев. — Той е маниак. И рано или късно ще сгреши. Дори ако е забелязал следенето. Дори ако никого не крие. Все едно, ще сгреши, защото непременно настъпва момент, когато няма да е в състояние да се справи с чувствата си. И тогава ще излезе на лов. Но ти, разбира се, си прав, че можем да чакаме до второто пришествие. И дори повече. Настася, вземи утре от следователя всички заключения на експертите от изследването на дрехите на труповете, виж има ли нещо интересно от гледна точка на връзка с Черкасов. Коротков, сега не следиш Черкасов, той може да те познае, щурчо такъв, заеми се по-сериозно с четирите момчета, за които говори Анастасия. Може да успеем да установим точно, че те не са при Черкасов, тогава поне няма да се страхуваме, че ще загинат изключително заради нашето следене и защото Черкасов ни е забелязал. Селуянов, за теб и Свалов — най-черната работа.
— Както винаги — измърмори Николай.
— Не роптай. Трябва да измислите солидна легенда за пред агентите. Слава богу, Черкасов съвсем официално е заподозрян в кражба и според рапорта го следят външни агенти, но никой няма да разбере от какъв зор трябва толкова дълго да се върви по петите му, вместо да бъде арестуван. Вашата задача е да направите така, че никой да не се чуди. Настася, напоследък не си говорила нищо за „Мечта“-та. Какво, изостави ли тази линия?
— Изоставих я — призна Настя. — Има много друга работа. И после, щом намерихме Черкасов, тогава нуждата от „Мечта“ отпада.
— Напразно мислиш така. — Гордеев поклати укорително глава. — Не пренебрегвай резервните варианти, всичко се случва в тоя живот.
Настя разбираше, че началникът е прав. Мина цяла седмица, откакто Льоша й предаде, че е звънял Якимов. Не става да изчезва така — създаде легенда — бъди добра да я следваш. Отпадна необходимостта — измъкни се предпазливо, без да караш хората да се измъчват с догадки и подозрения.
Генадий Свалов не обичаше да работи в събота, това си личеше по всичко. Настя се чудеше как се изхитрява да работи в криминалната милиция и да си докарва по два почивни дни в седмицата. Това не би допуснал нито един началник. Сигурно Гена умее да се прави, че работи, а в същото време се занимава със свои неща, изкарва пари. Затова когато му съобщиха, че в събота трябва да отиде заедно с Настя в „Мечта“, младият оперативник не можа да скрие недоволството си.
— Облечи се подходящо — предупреди го Настя, — трябва да изглеждаш като сътрудник от заслужаваща доверие фирма. И ще се наложи да отидем с твоята кола, все пак е по-прилична.
От двадесетте семейства, които живееха във вилите на „Мечта“, почти всички бяха изразили желание да се възползват от услугите на застрахователите. Бяха се отказали само трима, в това число Соловьов. Настя се учуди. Струваше й се, че Владимир трябва да се чувства особено уязвим.
— Защо не искаш да застраховаш къщата си? — попита тя, след като изпрати Свалов да оглежда вилите и да се запознава с обитателите им.
— Вече ти казах: няма какво да ми вземат. Домът ми не представлява никакъв интерес за крадците.
— Е, крадците невинаги са добре осведомени — отбеляза Настя. — Може да им се стори, че си състоятелен човек и тук ще ударят кьоравото. А когато открият, че са се заблудили, ще бъде късно. Вратите и прозорците повредени, мебелите счупени, самият ти изплашен до смърт. Като не намерят нищо, могат да започнат да те измъчват с надеждата, че ще им кажеш къде си криеш парите. Не се ли страхуваш?
— А ти не ме плаши — усмихна се Соловьов, — тогава няма да се страхувам.
Настя го бе предупредила предварително, че ще дойде, сигурно затова в къщата не бяха нито Марина, нито помощникът Андрей. Изобщо този път всичко бе някак различно. Отначало Настя помисли, че това усещане възникна у нея заради отсъствието на помощника, чието зле прикрито негативно отношение бе повече от ясно. Но после разбра: всичко идва не от помощника, а от самия Соловьов. Той бе някак объркан, угнетен и ужасно самотен.