През лицето на света

— Добре де — каза накрая. — Пет пендинга.

— Три.

— Три? — бе ред на небръснатия да изглежда разгневен. — Направих си труда да ви кажа за дрехите, че и до нас ходих да ги взема, а вий искате да ме оберете? Четири.

— Четири да бъдат — каза Уайра, поизморен от пазарлъка. — Почакай тук, трябва да вземем парите.

— За какво беше всичко това? — запита хауфутът, докато двамата с Уайра бяха обратно в странноприемницата.

— Не исках мъжът да си помисли, че сме богати — отвърна Уайра. — Не му се доверявам. Той и приятелите му може да решат, че богатите пътници лесно могат да бъдат лишени от парите си.

Тримата мъже излязоха отново и дадоха на мъжа полагащите му се четири пендинга. След още едно пресилено представление на броене, той им подаде вързопа с нежеланието на разделящ се с любимата мъж. Понечи да си тръгне.

— Почакай! — излая Уайра. — Никакво мърдане, докато не се убедим, че парите ни не са отишли напразно.

В мазната кърпа имаше подгизнала от кръв вълнена туника, накълцана от мечове, но без да се отличава с някакъв цвят или стил.

— Може да принадлежи всекиму! Във всеки случай не е на ездачите — с разочарование каза хауфутът.

— Със сигурност някой се е разделил с живота си по жесток начин — заяви замислено Уайра. — Мислите ли, че трябва да покажем тялото на Лийт и Хал? Би могъл да е баща им.

— Не и в тази туника — отвърна хауфутът. — Мога да се закълна, че Манум не притежава нищо подобно. Разбира се — продължи той с по-несигурен глас, — възможно е да не е могъл да подбира гардероба си по време на пътуванията си.

— Вижте! — Кърр обърна туниката, отляво на гърдите имаше извезана бяла звезда. Небръснатият се приведе, очите му преливаха от любопитство.

— Какво има? — запитаха едновременно Уайра и хауфутът.

Старият фермер нави туниката, сетне я уви в кърпата и се обърна към гробокопача:

— Благодаря ти — каза презрително. — Това е всичко.

Онзи изчезна в нощта, мърморейки си; студеният планински вятър донесе до ушите им звуци от храчене.

— Вътре! — заповяда Кърр. Останалите трима го последваха в „Трепетликата“ и се свиха около пламъците на огъня. Старият фермер отново разгърна туниката и я задържа, така че останалите да я видят. Звездата бе избродирана със сребърна нишка.

— Това е знакът на Кроптър, символът на фирейнските Часовои — тихо каза Кърр. — Помните, Кроптър изпрати вестоносец по Западния път, който да събере новини за брудуонците.

— Изглежда се е приближил прекалено — Уайра сви устни.

— Откъде да сме сигурни, че пратеникът е убит от брудоунските конници? — запита хауфутът. — Може някой обирджия да го е сторил. Дори лично онзи гнусник!