С единия крак в гроба [bg]

Последва много кратък шум от боричкане, кратък вик и после презрително, смъртоносно изсмиване.

— Я какво си имаме тук? Не, няма да избягаш, погледни ме право в очите…

— Хвана някого — обясних на Тейт и се втурнах покрай него.

В лабораторията Боунс беше приковал към стената асистента на патолога ни — Брад Паркър. Блясъкът от погледа му озаряваше помещението със зловеща зелена светлина.

— И така, докъде бяхме стигнали? Кажи ми какви си ги вършил и при това с подробности. Можеш да започнеш с партньорите си.

— Един — изпелтечи Брад. — Прилича на нея.

Замръзнах. Погледът на Дон срещна моя, а през тялото ми премина тръпка. Нямаше съмнение за кого говори Брад.

Боунс ме погледна веднъж и после отново насочи вниманието си към човека срещу себе си.

— Така ли? Сега ми кажи още нещо…

Този път Хуан и Тейт записваха, а аз слушах за втори път, но с половин ухо как в продължение на дни се бе оформял заговорът за убийството ми. Брад го наричаше с различно име, но поръчителят явно бе баща ми. Очевидно, след като Иън беше доловил семейната прилика между Червенокосия жътвар и собствения си лакей Макс, баща ми бе решил, че не желае да бъде татко. Беше ме намерил, проследявайки Дон, като е знаел, че вероятно той е мъжът, който стои зад мен. Намери единия и другият няма да се окаже далече, правилно беше предположил той. Благодарение на вътрешната информация за Бюрото и за брат си, с която разполагаше, Макс бе успял в начинанието със забележителна бързина. После открил онова, което търсел, в лицето на Брад Паркър — мъж, чиято лоялност можела бъде купена и който знаел достатъчно, за да си заслужи парите.

За малко да успее. Ако не бях излязла на среща с вампир, главата ми щеше да бъде пръсната на парчета.

Боунс приключи и изви вежда срещу Дон.

— Имаш ли още въпроси към него?

Дон изглеждаше потресен.

— Не, спокойно мога да кажа, че ти се справи отлично. Тейт? Хуан? Нещо друго?

Двамата поклатиха безмълвно глави. Тейт изглеждаше ядосан, устните му се свиха в тънка линия, докато Хуан наблюдаваше Боунс с искрица възхищение. Това беше добро начало.

— Искате ли да го затворите?

Въпросът отново беше насочен към Дон. Оцених жеста от негова страна. Боунс отлагаше смъртта на Брад. За моя изненада Дон махна с ръка.

— Знаеш, че няма да го оставим жив, не и при всичката информация, с която разполага. Просто не оплесквай наоколо.

Тейт се разяри.

— За Бога, можем да го отведем долу и да го разстреляме!

— Не се вдетинявай, Тейт — тросна се Дон. — Куршум или ухапване, краят е един и същ, а и това е негово право. Той го разкри, не ние. Ако не беше той, Кат вече да е мъртва и въпреки мнението й за мен, аз не искам това да се случи.

Дон ме погледна право в очите, докато изричаше последното изречение и в погледа му се появи разбиране. Обявяваше примирие, а югуларната вена на Брад Паркър бе разменната монета. Не беше красиво, но това също бе някакво начало.