Петият гроб отвъд светлината [bg]

Свихме по частен път и карахме още половин час, минавайки през порти и заграждения за добитък, докато стигнахме до мястото с погребаните. Чичо Боб паркира до един булдозер, после ми подаде кърпичката си.

— Това може да е зле, тиквичке.

— Телата?

Той поклати глава, изражението му беше съчувствено.

— Не, останките, които са намерили, вече са в моргата. Миризмата.

— О, вярно.

Изскочих от джипа, изпълнена с чувство на страх. Самото място беше оградено с лента. Имаше дузина служебни автомобили, включително няколко щатски коли, няколко на местни полицаи и една с регистрационни номера на федералните. Познах ги. Огледах се за специален агент Карсън, зърнах я, заедно с партньора й, да разговаря с шерифа. Тя ми махна.

— Хей — казах, изненадана колко нормално миришеше района. После въздухът се промени, а аз преглътнах и стиснах зъби, опитвайки се да потисна гаденето.

— Радвам се да те видя — каза тя, борейки се с подобна реакция. Тя също държеше кърпичка до носа и устата си. Но миризмата не беше такава, каквато очаквах. Беше газообразна и мазна, не толкова като смърт, колкото странна, тежка миризма.

Цялото място беше покрито в хлъзгав петрол, гъст и мръсен. Наведох се и потърках малко между пръстите си.

— Това е — казах тихичко на чичо Боб. — От тук са жените.

Той кимна за потвърждение.

— Дотук са открили останките на пет предполагаеми тела, но не са непокътнати. Доведоха археолог от университета, а съдебен експерт от Ню Йорк също идва насам, за да помага на разследващите.

Изправих се и огледах района. Продължаваше с километри, великолепна гледка към пустинята на Ню Мексико, със земни цветове, акцентирани от лилави петна.