Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Триллеры » Ритуалът [bg]
Ритуалът [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Ритуалът [bg]

Электронная книга - «Ритуалът [bg]». Краткое содержание книги:

Дебютният роман на българския писател Радко Пенев е под редакцията на Ганка Филиповска. Криминалната история, написана в стила на Дан Браун, се развива в България и е свързана с мистериите на древните траки и техните вярвания в задгробния живот и във възможността смъртния човек да се превърне в бог, като извърши поредица от ритуали. Всичко започва с откриването на златен тракийски съд от иманяри, последвано от надпревара за намирането на останалите части от комплекта на тракийско съкровище, което служи в ритуала по обожествяване. Действието пренася главните герои през няколко от значимите древнотракийски археологически обекти като гробницата в Свещари и пещерата Утроба. Намесена е международна тайна организация, както и българската мафия. Авторът е морски офицер. За книгата той се базира на теориите на Александър Фол за религията на траките. Младият емигрант Петър Георгиев и докторът по археология Боряна Казакова преследват посланието на мистериозен надпис и се оказват въвлечени във вихър от събития, които ще застрашат живота им, но и ще променят изцяло представите им за света, за свръхестественото и отвъдното. Хилядолетна тайна лежи скрита в недрата на нашите земи. Светилищата на древните траки и до днес пазят следите от ритуали, превръщали хората в богове. Лидерът на могъща международна организация търси път към безсмъртието, а българската иманярска мафия няма да се спре пред нищо, за да се сдобие с уникално златно съкровище. Кой e Залмоксис и защо Сократ го нарича „цар, който е божество“? Какво се крие в сакрални за траките места като гробницата в Свещари, пещерата Утроба и остров Свети Иван? Какво е било предназначението на Боровското съкровище? В „Ритуалът“ Радко Пенев е използвал умело съвременните исторически познания за вярванията на траките, техните мистериозни ритуали, култа към Богинята и Тракийския конник, легендите за жреца Залмоксис и за Орфей, за да създаде интригуваща и заплетена история с много обрати, в която на карта е заложено бъдещето на човечеството.
1 ... 64 65 66 67 68 69 70 71 72 ... 180
Перейти на страницу:

Гласът ѝ заглъхна, без да довърши, и очите ѝ се изпълниха със сълзи. Отмести поглед към Петър, търсейки подкрепа. Той сложи ръка на рамото ѝ и леко я стисна.

— Разбирам… Наистина разбирам — тихо каза уредникът.

Георги Божанов чудесно разбираше и останалата част от причината Боряна да не сподели с него всичко, но реши да не настоява повече. Така или иначе нещата се връзваха. Откритието им бе изумително и със сигурност щеше да предизвика сензация. Естествено, откривателят щеше да получи освен академичното признание и всички останали облаги. Парите биха били само малка част от тях на фона на световната известност и слава.

Гласът на Петър го извади от мислите му.

— Ще ни помогнеш ли?

— Бих искал да мога — отвърна той.

— Какво ти пречи?

— Казах вече, не помня много.

— Добре, де, поне ни кажи къде да търсим — настояваше Петър.

— Не пазиш ли записките си? — гласът на Боряна бе възвърнал увереността си и от сълзите нямаше и следа. — Помня, че записваше всичко паралелно с другите.

— Всъщност да, пазя ги. Само че не са тук.

— А къде?

— У нас. Пазя всичко, по което съм работил, но вероятно ще отнеме време да изровя онова, което ви е необходимо.

— Чудесно! — възкликна Боряна и се изправи. — Времето е ресурс, чиято липса усещаме извънредно осезателно, затова — да вървим към вас.

Жоро потри брадата си с длан.

— Защо не изчакате тук? Аз ще отскоча набързо и ще се върна. Майка ми е болна и не желая да я безпокоя.

Боряна понечи да възрази, но той я прекъсна:

— Няма да се бавя.

— Става — намеси се Петър, — ще те изчакаме.

* * *

Славея забеляза дългата фигура на Георги да се измъква от входа и да поема нанякъде с широки крачки.

Това го изненада. Налагаше се да измисли нещо бързо, защото искаше да разбере какво се случва в музея, а ако онези двамата останеха без наблюдение, като нищо можеха да се измъкнат. После иди ги търси. Кофата беше вариант. Не му се искаше той да действа самостоятелно, но нямаше избор — всяка минута, през която Боряна и Петър бяха все още живи, го приближаваше към затвора. Освен това никак не желаеше да се замесва пряко в смъртта им.

— Пищовът в теб ли е? — завъртя глава към бияча.

Кофата се сепна и прекара ръка по задната страна на колана си.

— Да — отвърна, вдигайки вежди.

— Слушай сега — отсечено каза Славея, — чакаш тук, следиш за ония двамата. Когато излязат, тръгваш след тях и…

Младежът го гледаше безизразно.

— Какво бе, тъпанар, да ти го нарисувам ли искаш? — повиши тон Златанов. — Трепеш ги, бе!

Кофата кимна.

— След това се измъкваш и се покриваш. Аз ще те потърся. Ясно?

Онзи отново кимна.

— Само гледай да объркаш нещо, убих те — вгледа се в очите му, но те не трепнаха. — Айде, действай — добави за последно и излезе от колата.

* * *

Георги крачеше замислен по горещите пусти улици и се чудеше дали това, което е напът да направи, е правилно. Излъга, когато каза, че ще обезпокоят майка му — старицата бе починала преди година, но Боряна не знаеше това. Искаше да остане за малко сам. Домът му се намираше наблизо и нямаше да отнеме много време да стигне дотам, а имаше нужда да осмисли напълно онова, което чу.

Откритието на Боряна го бе зашеметило. Въпреки че участваше в разговора преди малко, мислите му се въртяха около чутото и всичко онова, до което щеше да доведе, веднъж оповестено.

Фактът, че е разкрит непокътнат храм, в който са се извършвали ритуали, свързани с древните учения на Кабирските мистерии, при това изграден на такова място, с подобна система за сигурност, го караше да преосмисли всичко онова, което бе учил до момента. Ами съдовете? Самата идея за изработка на имитации в древността изглеждаше фантастична. Колко ли важни трябваше да са? Дяволите да го вземат, та нали пишеше труд върху погребалните ритуали и космогонията на гетите! Варварският имидж на траките губеше яркост и вместо това се натрапваше образът на одухотворен народ, чиито жреци са извършвали сложни, забулени в мистика ритуали, свързани с безсмъртието на знанието и ценността му в древната обществена система. Още по-силно изпъкваше тази необичайна сложност на учението, което явно намираше прием както при астите, съдейки по местонахождението на храма, така и при гетите и… кой знае още при кого. Или териториите, за които се предполагаше, че са обитавани от тракийски племена, бяха тотално погрешни? Пълен абсурд!

1 ... 64 65 66 67 68 69 70 71 72 ... 180
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)