Ези печели [bg]

— Преподавател в Кеймбридж, шпионин или ресторантьор. Едва ли би могъл да имаш по-разнообразен избор, макар че ресторантьорството е най-близо до бойното поле и може би е най-добре платено.

— Не само че ще бъде по-добре платено, но и аз съм напълно подходящ за работата. През последните пет години работих в ресторант по време на ваканциите. Започнах като мияч на чинии, после подреждах масите, след което бях за известно време барман и сервитьор. Понякога имах чувството, че уча две специалности едновременно.

— Но ти каза, че никоя от тези работи не ти е наистина присърце.

— Да, сър. Подобно на баща ми, аз съм политик по душа и Кеймбридж само утвърди още повече желанието ми да вляза в Парламента.

— А реши ли вече от коя партия?

— Още не, сър. Истината е, че и двете крайности не ми допадат. Предпочитам центъра, тъй като често откривам, че се съгласявам с гледната точка на другия.

— Но в крайна сметка ще се наложи да избереш едната или другата страна, ако искаш да имаш надежди за политическа кариера — каза Дейнджърфийлд. — Разбира се, освен ако не решиш да се присъединиш към либералите.

— Не, сър — разсмя се Саша. — Не вярвам в изгубени каузи.

— Аз също, но през целия си живот гласувам за либералите.

Саша се изчерви.

— Извинете, сър.

— Не е нужно да се извиняваш, момко. Мисля, че ще установиш, че жена ми е напълно съгласна с теб.

— Преди да се представя като пълен глупак, сър…

— Сюзан е заклета консерваторка, макар че понякога й се налага да си запушва носа, когато отива да гласува. Така че тя е по-зле и от теб. Но Чарли не ми ли спомена, че след като си изгубил изборите за президент на Съюза си обещал, че никога повече няма да се кандидатираш?

— Това решение не издържа и седмица, сър. За голям неин ужас смятам да се кандидатирам отново на следващите избори.

— Да подходим практично за момент — каза Дейнджърфийлд. — Ако решиш да приемеш предложението на мистър Анели, къде ще живеете с Чарли?

— Майка ми неотдавна купи голям апартамент във Фулам с повече от достатъчно място за трима ни.

— А за четирима или може би петима? — повдигна вежда Дейнджърфийлд.

— И двамата смятаме, че е по-добре първо да уредим кариерите си, преди да започнем да мислим за деца. Чарли се надява след докторантурата си да си намери работа и да изкарваме достатъчно за двама, трима или четирима. Единствено майка ми не е съгласна с мен.

— С нетърпение очаквам да се запозная с нея. Изглежда ми доста страховита жена. Кажи ми, какво е нейното мнение за това, че единственият й син иска да се ожени толкова млад?

— Тя обожава Чарли и не одобрява да живеем в грях.

— А, ето значи откъде си наследил старомодните си ценности.

— Не би било зле да знаеш от коя партия си — каза Бен. — Макар да съм сигурен, че можеш да спечелиш и като независим кандидат, животът ми ще е много по-лек, ако се присъединиш или към торите, или към лейбъристите. За предпочитане към торите.

— Точно в това е проблемът — отвърна Саша. — Още не знам коя партия подкрепям. По природа вярвам в свободната инициатива и че колкото по-малка е намесата на държавата, толкова по-добре. Но като имигрант се чувствам по-удобно с философията на лейбъристката партия. Сигурен съм единствено в това, че не съм либерал.