![Пясък през пръстите [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/2/5/0/pyask-prez-prstite-bg-download.jpg)
Пясък през пръстите [bg]
- Автор: Крайтон Майкл
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-477-2
- Переводчик: Мария Панева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Пясък през пръстите [bg]». Краткое содержание книги:
- Кой е бащата?
- Мой много близък и скъп приятел. Не бих искал да навлизам в подробности, извини ме. - Гроувър тъжно поклати глава. - Исках да се оженя за нея, но тя не искаше и да чуе. Ужасно неконвенционална - единствената жена, която ми отказа. След войната разбрах, че детето било изпратено в провинцията, когато започнали бомбардировките. Намерих я и уредих регистрите. Не можех да я осиновя - не ме смятат за подходящ настойник, но успях да се погрижа да получи всичко, от което има нужда. Превърнах се в нещо като чичо, но съм искрено привързан към нея и се чувствам отговорен.
Той сви рамене.
- Та това е. Но ти още не си отговорил на въпроса ми.
- Нямам отговор.
- Винаги съм те харесвал, Робърт.
- И все пак нямам отговор.
- Толкова дяволски упорит - каза Гроувър и отиде до прозореца. - Вие, американците, се гордеете с това. Национална черта ви е. Надявам се да съзнаваш, че когато умра, тя ще бъде много богата жена.
- Не се продавам - каза Пиърс ядосано.
Гроувър се усмихна.
- Това се надявах да чуя.
- Трябваше да знаеш, че ще кажа това.
- Човек не може да е сигурен - каза Гроувър. -Перспективата за пари прави странни неща с хората.
12. Неочаквано посещение
Разтреперан от страх, Хамид Искандер с мъка се изправи на крака. Погледна посетителя си и успя да смотолеви на арабски:
- Сър, каква приятна изненада.
- Не се и съмнявам — каза Варезе. Той стоеше прав и махна на прислужника да внесе малка картонена кутия. Постави я върху бюрото на Искандер.
- Седнете - каза Варезе.
И двамата седнаха и се загледаха над кутията. Накрая, понеже не можеше да изтърпи повече, Искандер попита:
- Какво има в кутията?
- Ти си глупак - каза Варезе, тъжно клатейки глава.
- Да, сър.
- Работиш тук, още отпреди аз да стана директор на старините. Оставих те да продължиш с мързелуването си, само защото нямах доказателства, че си оплескал нещо.
- Да, сър.
- Но вече имам доказателство. Можеш ли да се сетиш какво?
- Да, сър - каза Искандер, свеждайки глава.
Варезе беше искрено изненадан.
- Наистина ли?
- Знам - каза Искандер - какви са обвиненията срещу мен. Знам, че съм виновен, но ви моля да не я закачате. Аз съм просто мъж, а жените...
- За какво говориш?
- За вината си - каза Искандер. - Може би сте я видели. Тя е красива и не мога да устоя на изкушението да прекарвам по някой и друг следобед - не всеки следобед, дори нито един следобед тази седмица - до нея. Не мога да устоя.
- Глупак - раздразнено каза Варезе. — Мислиш ли, че ме е грижа за дебелата ти любовница?
- Не е дебела!
- Глупак! - Варезе отвори кутията и извади парче полиран камък. Сложи го пред Искандер, който се потеше обилно.
- Какво ще кажеш за това? - Варезе мрачно се усмихна. - Питам те в качеството ти на регионален представител на Службата по старините в Луксор. Питам за професионалното ти мнение.
Искандер колебливо взе камъка и го завъртя в ръката си. Опипа изваяните форми.
- Това е скарабей.
- Блестящо.
Искандер сви рамене.
- Продават ги навсякъде. По улиците на Луксор можеш да си ги купиш от кварц, който досущ прилича на лапис лазули. Петдесет пиастри, сто за по-големите. Правят ги в дома на Абдул...
- Дано аллах опази глупците — каза Варезе с въздишка. - Мислиш, че това е кварц?
Искандер млъкна, присви очи към камъка и прехапа устни.
- Да не казвате, че е истински лапис лазули?
- Да, бивши служителю. Това е истински лапис лазули.
- Значи е оригинален и безценен артефакт!
- He - Варезе поклати глава. - Поръчай чай.
- Но ако е истински...
- Поръчай чай - нареди Варезе.
Искандер стана бавно.
По-късно Варезе се успокои. Искандер започна да мисли как да си върне благоволението на шефа си и да запази работата си. Единствената му алтернатива беше транспортното министерство, където работеше братовчед му, но там заплатата беше по-малка, а работното време - по-дълго, така че не ставаше.
- Скарабеят - каза Варезе - попадна в ръцете ми миналата седмица. Богат посетител дойде в музея и беше толкова впечатлен, че поиска да направи дарение. Аз, естествено, се съгласих. В края на срещата ни той шеговито извади скарабея, който купил сутринта на пазара в Кайро. Каза, че знаел, че е фалшив, но все пак искал мнението ми. С такива глупости трябва да се примирява човек, когато става дума за дарение.
- Но този път е бил истински.
- Млъкни - студено каза Варезе. - Глупостта ти ще че вкара без време в гроба. Опитвам се дати обясня, че скарабеят наистина е фалшификат.