По-добре мъртви
- Автор: Чайлд Ли, Чайлд Андрю
- Серия: Джак Ричър #26
- Год: 2021
- Язык: болгарский
- Год: Обсидиан
- ISBN: 978-954-769-527-6
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «По-добре мъртви». Краткое содержание книги:
Няколко минути по-късно Ричър се насочва към близкия град който определено е виждал и по-добри времена. До него седи Микаела Фентън. Тя е агент на ФБР и е инсценирала катастрофата за да се опита да открие своя брат близнак, който се е забъркал с опасни хора. Лидерът им е пуснал дълбоки корени в града и го управлява от сенките. Ричър ще трябва да направи невъзможното за да се срещне с него. А да получи отговор на въпросите си ще му бъде още по-трудно. Защото хората в това враждебно място по скоро биха умрели, отколкото да разкрият тайните си.
Но те не знаят, че застане ли Джак Ричър срещу тях, по-добре да са мъртви.
Тази поредица води до пристрастяване.
Ню Йорк Таймс
– Намирам се в мазето на къщата, за която ти казах. Онази, която е собственост на офшорна компания на Дендонкър. Открих таен тунел. Възможно е да е бил част от канализационната система. Човекът, когото преследвах, избяга през тунела. Искам да разбера къде е отишъл.
– Добре. Този тунел… стар ли изглежда? Или нов?
– Не е нов. Това е сигурно. Но не мога да преценя колко е стар. Възможно е да е на седемдесет и пет-осемдесет години. Дори повече. Не съм специалист.
– Добре. Ако тунелът наистина е толкова стар, най-вероятно е построен от Управлението на обществените дейности. От това, което прочетох за града, Управлението е построило доста неща през трийсетте. Обществени сгради. Пътища. Комунални съоръжения. Доста средства са вложили и в ремонт на канализацията. Всъщност това е била първоначалната им задача. Градът е бил разделен на две. Между двете половини зеела пустош. Странно, между другото, как това място се е разраснало от най-обикновено търговско средище или каквото е било там. Както и да е, южната част била разположена нависоко. При силна буря канализацията не успявала да поеме цялата дъждовна вода. Тя преливала, водата се стичала по хълма и наводнявала северните квартали. Положението ставало много лошо. Понякога преливали не само тръбите за дъждовната, но и тези за мръсната вода. Тогава положението ставало още по-неприятно. Строго погледнато, южната половина била на мексиканска територия, но проблемът възниквал от нашата страна на границата. По онова време хората в правителството не разсъждавали така ограничено, както днес. Видели ли проблем, решавали го. Какъвто и да бил той. И всички били щастливи.
– Ако строителните работи са извършени от Управлението, би трябвало да е останала някаква документация.
– Със сигурност. Нали става въпрос за държавни средства. Някой трябва да е водил сметка дори за броя на купените кламери. Въпросът е къде са тези документи? Оцелели ли са? Само на хартия ли са? Или са сканирани и качени онлайн? Не мисля, че някой би отделил време и усилия, за да дигитализира подобен архив.
– И все пак архивът съществува. Дендонкър трябва да го е видял. Сам каза, че е положил големи усилия да купи именно тази къща. Явно е имал причина. Повярвай ми, не става дума за гледката. Дендонкър е знаел, че имотът ще му осигури достъп до системата от подземни тунели.
– Напълно възможно е. Но няма гаранция, че е открил информацията онлайн. Това е проблемът. Ако става въпрос за хартиен архив, прибран в разни папки, може да мине година, докато го открием. Нищо чудно Дендонкър да се е ровил в библиотеки, общински служби и къде ли не. Ти имаш ли време за това? А и откъде знаеш колко копия е имало там? Ами ако Дендонкър е откраднал всичките? Или ги е унищожил, за да запази тайната си?
– Искаш да кажеш, че е безнадеждно, така ли?
– Не. Казвам, че ще опитам. Просто те съветвам да не храниш големи надежди.
……
Върнах се навън и приклекнах до колата на Соня. Тя свали прозореца. Видях, че очите ѝ отново са зачервени и подути.
– Съжалявам – каза тя. – Не знам защо, но ми се стори, че ще дойдеш и ще кажеш, че си намерил Майкъл… че всичко е наред.
Замълчах.
– Явно не си го намерил. Нали?
– Иска ми се да го бях открил.
– Попадна ли на нещо?
– На вход към тунел. Нямам представа накъде води. Засега.
Соня посегна към дръжката на вратата.
– Идвам с теб.
– Не. Прилича на някое от онези места, в които влезеш ли, няма излизане.
– Не ме интересува.
– Но мен ме интересува.
– И въпреки това ще влезеш, така ли?
Кимнах.
– Налага се. Възможно е да открия сестрата на Майкъл на другия край.
– Микаела?
– Точно така.
– Надявам се да я откриеш. Надявам се да е добре.
– Познаваш ли я?
– Не. Никога не сме се срещали. Но съм слушала много за нея. Надявах се един ден да станем роднини.
……
Изчаках стоповете на минито да се скрият зад ъгъла и се върнах в къщата. Спрях за миг пред стълбата. Усетих как кожата на раменете ми настръхва. Не обърнах внимание. Слязох долу. Минах през тайната врата. Огледах тунела. Имах чувството, че релсите сочат някъде в далечината. Това бе илюзия, разбира се. Оптична измама, игра на перспектива. Но въпреки това исках да знам къде отиват. И защо изобщо са монтирани в този тунел.
Това сигурно бе работа на Дендонкър. В една нормално функционираща канализационна система няма място за релси. Освен това те изглеждаха нови. По тях нямаше и петънце ръжда. Стоманата бе лъскава. Полирана от колелата на някаква количка или вагонетка, която вероятно превозваше контрабандните стоки на Дендонкър. В такъв случай тунелът би трябвало да ме отведе до складовете му. До друга къща, която е купил, или до изоставена помпена станция. Нещо подобно.