Dominus [bg]

-      Значи, това не може да е той. Всички входове и изходи на Ватикана са завардени от репортери от вчера сутринта. Също така няма достъп до реката от вътрешността му.

-      Но това... това е той - настоя Трекио.

Габриела се зае с телефона му, скролна снимката нагоре и написа отговор до изпращача ѝ: Обясни. Това ли е човекът от „Сан Пиетро“?

Жената натисна бутона „изпрати“ и се вторачи в екрана в очакване на отговор. За нейно облекчение, балонът, който показваше, че събеседникът ѝ пише в момента, изникна на екрана, и след няколко секунди телефонът изпиука, че е получил отговор.

-      Не - прочете на глас тя. - Обадихме се в Апостолския дворец и от там потвърдиха, че още е при тях.

Тогава кой е това? - попита отново Габриела.

Последва пауза, след което: Самоличността неизвестна.

Фиеро погледна към Александър.

-      Ако не е той - започна репортерът, - това оставя само една възможност. - Изчака Габриела да кимне в съгласие. Когато тя не го стори, той продължи. - Тези прилики във външния вид не може да са случайни. Не и на такова ниво. Не и до тази степен на еднаквост.

Инспекторката погледна отново към снимката. Лицето на странника беше на нея. Бавно изражението ѝ се промени, когато и тя стигна до извода на Александър.

-      Това е близнак - прошепна тя.

-      Трябва да е такъв. Това е единственото обяснение. Идентични близнаци - потвърди Трекио.

Пребледнялото лице на Габриела стана още по-бледо. Изведнъж непознатият, който се беше появил във Ватикана, който толкова много наричаха божи пратеник, заприлича на обикновен човек. Ангелите нямаха близнаци, а всяко католическо дете знаеше, че Бог няма брат.

-      Ако това е братът на странника - добави Александър, - то това означава, че никой не е трябвало да научава за неговото съществуване. Убий целта и се отърви от тялото ѝ... Доста добър начин да прикриеш нечия самоличност.

Габриела пак пребледня.

-      Но защо? - Тя се замисли в тишината, която последва въпроса ѝ. - Дали това е диверсия? Капан, който да ни отдалечи от истината?

-      Мислиш ли, че това е целта на твоя млад обожател? - попита я в отговор Александър. - Прилича ли ти тази снимка на фалшива?

Фиеро поклати глава. Не познаваше Тонти толкова добре, че да отговори на първия въпрос, но фотографията изглеждаше истинска.

-      Все още не мога да разбера защо някой би направил това. Ако е истина. Ако това е брат му.

-      Защото Крослър е бил прав - отвърна Александър, - както и Този. Онова, което се случи във Ватикана, е измама. Някой отчаяно се опитва да скрие от света самоличността на човека, който си заслужи да шепне в ухото на папата. И са готови да направят и невъзможното, за да я запазят в тайна.