Грехопадение
- Автор: Джонсон Сьюзен
- Серия: st. john-duras #4
- Язык: болгарский
- Год: ИК «Бард»
- Переводчик: Росица Панайотова
- Жанр: Остросюжетные любовные романы
Электронная книга - «Грехопадение». Краткое содержание книги:
Ще станете свидетели на сладострастно пътешествие, завършило с откриването на опасна тайна…
— Стреляйте по офицерите — изкрещя внезапно Паша и се прицели в капитана със златните галони. Думите му се предадоха от човек на човек. Тъй като бяха добри стрелци, вече бяха повалили стотици турци и командирите трябваше да изтикват почти насила войските на бойното поле. Сега започнаха да избиват и офицерите. Не след дълго бойният дух на турците падна съвсем. Редиците забавиха настъплението си, разпаднаха се и накрая се разбягаха. Макриянис размаха ятагана си и изкрещя:
— Напред! Да ги довършим!
Партизаните извадиха мечовете си, последваха го и яростно се нахвърлиха върху вражеските редици.
Турците съвсем се паникьосаха.
Но Ибрахим накара офицерите си да върнат обратно войниците и да нападнат отново. Този път крехката гръцка защита се пропука. Гърците се върнаха на изходните позиции и зачакаха.
Изведнъж всичко на бойното поле замря. Турците прибираха ранените и убитите. Паша и Макриянис се възползваха от затишието и раздадоха последните муниции. Всеки прибра двадесетте си патрона. Партизаните разбраха, че следващата битка ще е последната.
— Сега ще изпробваме късмета си — каза Макриянис на мъжете, застанали с гръб към морето, — ако загинем, загиваме за страната и вярата си.
Този път гърците заеха отбранителна позиция, притаиха се зад стената и застреляха по стъписаните турци, залп след залп до последния патрон, след което извадиха ятаганите. Неочакваната атака ужаси нападателите. При вида на тези подивели и отчаяни воини турците отстъпиха.
Когато напуснаха позициите си и се оттеглиха, през крехките гръцки редици премина радостен възглас. Малобройната войска триумфираше, победила далеч по-силния враг. Паша и Макриянис се спогледаха през телата на загиналите. Вечерният бриз разнесе дима от битката. Паша вдигна меча си в чест на храбрия капитан.
— За независимостта — изрече той с усмивка, окървавен и мръсен.
— За точните стрелци — отвърна Макриянис с обгоряло от барута лице. — И за приятелите.
Трикси отпътува на следващия ден. Придвижването до Марсилия бе учудващо бързо. На всяка конна станция ги чакаха отпочинали коне. Всичко това бе организирано от Жул, който изпълняваше задачата си безупречно.
В Марсилия се прехвърлиха на една малка и бърза шхуна. Отплаваха незабавно. Най-после в безопасност, помисли си с огромно облекчение Трикси, докато наблюдаваше как брегът се отдалечава в сивкавото мъгливо небе. Каквото и да я очакваше сега, поне се беше отървала от Клоарови.
— Остави я на мира — караше се Филип с брат си, точно, в момента, в който шхуната набираше скорост. — Дори да преведем парите, както нареди съдът, ако тя не се появи да си ги поиска, те пак ще се върнат при семейството. Глупаво е да продължаваме тази вендета. — След два дена на трескаво издирване, агентите им накрая се бяха добрали до информация за Крис и Трикси.
— Това са три милиона франка, дяволите те взели. Които може и да не се върнат при нас. Щом спи с Паша Дюра, значи не е наивна провинциалистка от Кент. Дюра поне, няма нищо общо с наивността. Пак ти казвам, момчето трябва да се намери и да се обезвреди веднъж завинаги. Иначе губим три милиона.
— Ти си се побъркал. Кой ненормалник ще замине да ги търси чак в Гърция? Всичките ти доносници само повтарят клюки и слухове от парижките улици. Предай се, глупако. Нея я няма и това означава, че сме се отървали.
— Все ще намеря някой — изръмжа Жером.
— Като онзи последния, който ти взе парите и избяга. Жером измери брат си с убийствен поглед.
— Яж си, ако обичаш, муса или пудинга, или каквото там тъпчеш в устата си. Аз за пореден път ще мисля за двама. Както винаги.
— Сега обаче се изправяш срещу семейство Дюра — предупреди го Филип и поднесе лъжицата с брюле към устата си, — а не срещу разни мамини детенца, които тръпнат пред заплахите ти. Генерал Дюра е побеждавал армии. Говори се, че синчето му е убило доста хора на дуел, а в свободното си време спортувало, сражавайки се срещу турците. Ти луд ли си да предизвикваш такова семейство? Ще те очистят и няма да можеш да похарчиш и едно су от парите си.
— Ще постъпя както намеря за добре.
— Този път ще изгубиш.
— Никога не губя — изръмжа Жером.
Морето беше спокойно. Зимните бури отдавна бяха утихнали и дори пролетните дъждове вече ставаха по-редки. Наближаваше лятото. Продължилото единадесет дни пътешествие до Навплион донесе на Трикси покой и усамотение в ритъма на вълните и вечния пулс на вселенската хармония.
Когато навлязоха във водите на Гърция, морето бе тюркоазно, на места кобалтово, и толкова чисто и прозрачно, че дъното се виждаше на петнадесет метра дълбочина. Откъм брега се долавяше средиземноморски повей, по хълмовете растяха ниски ароматични храсти, лаврови, лимонови и портокалови дървета. При вида на снежнобелите къщи и звука на чановете я завладя въодушевление и докато акостираха в оживеното пристанище на Навплион, Трикси реши, че започва едно голямо приключение.