Загадката на Ендхаус
- Автор: Кристи Агата
- Серия: Еркюл Поаро #8
- Язык: болгарский
- Переводчик: Сидер Флорин
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Загадката на Ендхаус». Краткое содержание книги:
Убийството изглежда безсмислено и нереално. Но на празничното събиране в Ендхауз, красив шал става причина за жестоко убийство. То е извършено от дръзкия убиец точно пред очите на великият Поаро и е предизвикателство към неговите способности.
Кой и защо убива младо и невинно момиче? За да стигне до убиеца, великият детектив е принуден да постави всички под подозрение.
— Трудно е да се каже — отговори бавно Фредерика. — Ние водехме неискрен живот. Едно време тя ме обичаше.
— Кажете ми, мосьо Лазаръс (сега не е време за лъжлива скромност, нали разбирате?), имало ли е някога нещо между вас и нея?
— Не. — Лазаръс поклати глава. — Тя ме увлече по едно време. А после, не зная защо, стана ми безразлична.
— Аха! — възкликна Поаро и дълбокомислено кимна. — Това е била нейната трагедия. Тя е увличала мъжете, а след това е „ставала безразлична“. Вместо да я харесвате все повече и повече, вие сте се влюбили в нейната приятелка. Тя е намразила мадам — мадам, която имала богат приятел зад гърба си. Миналата зима, когато е направила завещание, тя е обичала мадам. Сетне всичко се променило.
Тя е помнила това завещание. Не е знаела, че Крофт го е задържал, че то изобщо не е стигнало местоназначението си. Мадам (поне светът е щял да каже) е имала причина да желае нейната смърт. Затова се е обадила именно на мадам с молба да й прати бонбони. Тая вечер трябваше да се прочете завещанието, в което мадам е посочена като главна наследница… а след това пистолетът е щял да бъде намерен в нейното палто — същият пистолет, с който е била застреляна Маги Бъкли. Ако го намереше мадам, тя можеше да си навлече обвинението, като се опита да се отърве от него.
— Трябва да ме е мразила! — рече полугласно Фредерика.
— Да, мадам. Вие имате това, което тя нямаше: дарбата да печелите любов и да я запазвате.
— Аз съм съвсем тъп — забеляза Чаленджър — и все още не мога да проумея тая работа със завещанието.
— Не? Това е съвършено отделна история, и то много проста. Семейство Крофт се укриват тука. На мадмоазел Ник й предстои операция. Тя не е направила завещание. Семейство Крофт виждат в това удобен случай. Те я убеждават да напише завещание и се наемат да го изпратят по пощата. После, ако нещо й се случи, ако тя умре, те ще представят майсторски подправено завещание, в което парите се оставят на госпожа Крофт, като се спомене за Австралия и за Филип Бъкли, за когото те знаят, че е бил там.
Но апандиситът на мадмоазел Ник е махнат съвсем сполучливо, тъй че подправеното завещание не може да послужи. За момента това приключва въпроса. После започват покушенията срещу живота й. Надеждите на двойката Крофт се възраждат. И ето че аз обявявам нейната смърт. Подправеното завещание незабавно се изпраща на мосьо Вайз. Разбира се, на първо място трябва да споменем, че те са я мислили за много по-богата, отколкото е била в действителност. Те не са знаели нищо за ипотеката.
— Това, което най-много искам да зная, мосьо Поаро — каза Лазаръс, — е: как всъщност сте разбрали цялата игра?
— Ах, срам ме е да ви кажа. Аз закъснях… много закъснях… Имаше неща, които ме тревожеха, да. Неща, които не ми се виждаха съвсем верни. Несъответствия между това, което ми казваше мадмоазел Ник, и каквото ми казваха други хора. За нещастие аз винаги вярвах на мадмоазел Ник.
И после неочаквано дойде откровението. Мадмоазел Ник направи една грешка. Тя прекали с хитростта. Когато настоях да повика някоя приятелка, тя обеща да го направи, но премълча положението, че е вече поканила мадмоазел Маги. Видя й се, че така ще е по-малко подозрително, но това беше грешка.
Защото Маги Бъкли веднага след пристигането си е написала писмо до домашните и в него е употребила една невинна фраза, която ме озадачи: „Не виждам защо е трябвало да ми изпрати такава телеграма. Нямаше да има никаква разлика, ако бях дошла във вторник.“ Какво значеше това споменаване на вторника? То можеше да значи само едно нещо. Маги е трябвало да дойде на гости във вторник без друго. Но в такъв случай мадмоазел Ник ме бе излъгала или поне премълчала истината.
И за първи път аз я погледнах в по-друга светлина. Прецених критически нейните изявления. Вместо да ги повярвам, аз си казах: „Да предположим, че те не са верни.“ Спомних си противоречията. „Ами ако във всички тия случаи е лъгала мадмоазел Ник, а не другите?“
Аз си казах: „Да разсъждаваме просто. Какво се е случило всъщност?“
И видях, че в действителност се беше случило само едно нещо: Маги Бъкли е била убита. Нищо друго! Но кой може да е искал смъртта на Маги Бъкли?
И тогава си помислих за нещо друго — за няколко глупави забележки, които Хейстингс беше направил само пет минути преди това. Той каза, че имало много галени имена за Маргарет: Маги, Марго и така нататък, И внезапно в ума ми възникна въпросът: какво ли е било истинско име на мадмоазел Маги?
После, tout d’un coup102, ми светна пред очите! Да предположим, че името й е било Магдала! То е семейно име в рода Бъкли, както ми беше казала мадмоазел Ник. Две Магдали Бъкли. Да предположим…
102
Tout d’un coup (фр.) — Изведнъж. — Б.пр.