Грижи за бебето и детето
- Автор: Спок Бенджамин
- Язык: болгарский
- Переводчик: Румяна Паунова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Грижи за бебето и детето». Краткое содержание книги:
Носът притежава чудесна система за самопочистване. Малки, почти невидими косъмчета по вътрешната повърхност на носа придвижват секрециите и праха надолу към предната част на носа, където се събират върху по-големите косми около ноздрите. Това гъделичка лигавицата на носа и кара бебето да киха или да се освободи от събраните секреции, като си търка носа. При изсушаване на бебето след къпане намокрете края на кесийката и внимателно оберете с нея или с парченце насукан и намокрен памук изсъхналата секреция или пък, ако е необходимо, с памук, насукан около клечка, така че тя да не стърчи на края. Ако това дразни бебето, старайте се да извършите всичко това бързо.
233. Засъхнали секреции, които запушват носа. Понякога, особено когато в къщата е отоплено, в носа на бебето се събират толкова засъхнали секреции, че те частично затрудняват дишането му. По-големите бебета не могат да държат устата си отворена. Ако по някое време през деня носът на бебето се запуши, отначало овлажнете и след това изчистете секрециите, както е описано в предишната точка.
234. Масло или пудра. След къпане е приятно да се маже и пудри бебето, но в повечето случаи нито едно от двете не е необходимо. (Ако беше необходимо, природата сама щеше да се погрижи.) Пудрата помага, ако кожата на бебето е чувствителна и лесно се дразни. Сипете пудрата най-напред на ръката си по-далече от бебето (за да не диша облака от пудра) и леко разтрийте кожата. Пудрата трябва да се слага на тънък пласт, за да не се образуват бучки. Всякаква бебешка пудра или обикновен талк са подходящи. Ако бебето има суха кожа, можете да използувате минерално масло (течен вазелин) или някое готово бебешко масло.
ПЪПЧЕТО
235. Зарастване на пъпчето. Когато бебето е в утробата на майката, то се храни чрез кръвоносните съдове в пъпната връв. След раждането лекарят я връзва и отрязва близо до тялото на бебето. Остатъкът от пъпната връв изсъхва и след време отпада, обикновено след седмица или малко повече. След падането на пъпния остатък понякога остава раничка, която зараства за няколко дни, а понякога за няколко седмици. Ако зарастването върви бавно, раничката може да образува малка бучка от така наречената гранулационна тъкан, но това няма значение. Раничката трябва да се държи чиста и суха, за да не се инфектира от опасни бактерии. Ако се пази суха, върху нея се образува коричка, която я предпазва до зарастването й. Днес повечето лекари не препоръчват превръзка. По този начин е най-вероятно раничката да се запази суха. Понякога се препоръчва до зарастването на пъпната раничка да се избягва къпането във ваничка, но това не е необходимо, ако пъпът се изсушава със стерилен памук. До зарастването му е по-добре пелената да се поставя по-ниско, за да не се подмокря пъпчето.
Ако незарасналият пъп се намокри и започне да тече, трябва по-внимателно да се пази от постоянно мокрене от пелената и всекидневно да се почиства със спирт. За по-бързото изсушаване и зарастване лекарят може да препоръча използуването на антисептична пудра или стипца на прах.
Ако пъпчето и околната кожа се зачервят, веднага се свържете с лекар, защото се касае за инфекция. До неговото идване непрекъснато слагайте компреси (т. 711).
Ако коричката на незарасналото пъпче се откърти, може да протекат една-две капки кръв, това няма значение.
236. Пъпна херния. След зарастването на пъпната раничка обикновено остава отвор в по-дълбокия мускулен слой на корема, през който са минавали пъпните кръвоносни съдове. Когато бебето плаче, малка част от червата излизат от този отвор (пъпен пръстен) и предизвикват леко издуване на пъпа. Това се нарича пъпна херния. Когато пръстенът е малък хернията не надминава големината на грахово зърно и той се затваря за няколко седмици или месеци. Когато той е голям, могат да минат месеци, дори и години до неговото затваряне и хернията може да бъде по-голяма от череша.
Смяташе се, че затварянето на пъпния пръстен може да се ускори чрез поставяне на левкопласт върху пъпчето, за да не изпъква. Сега се смята, че левкопластът не променя нищо. Много по-добре е да не се използува левкопласт, който винаги се замърсява, скоро се разлепва и разранява кожичката. Не се тревожете за тази херния. Тя много рядко причинява неприятности, както понякога се случва с другите хернии (т. 695). Няма защо да се безпокоите, ако детето плаче.
У по-пълните деца или възрастни тлъстината на корема е достатъчна и пъпът изглежда на дъното на една вдлъбна гина. Това много рядко се наблюдава през първите 2–3 години А у малкото дете пъпчето (което прилича на розова пъпка) изпъква над повърхността на пълничкото коремче. Тази изпъкналост не трябва да се смесва с хернията. Хернията се напипва под гънките на кожата като малко меко балонче. При херния пъпът стърчи повече от нормално.