Играта
- Автор: Джойс Бренда
- Язык: болгарский
- Жанр: Исторические любовные романы
Электронная книга - «Играта». Краткое содержание книги:
Не искаше да поглежда към Лиъм. Боже господи! Не искаше да сравнява двамата мъже. Нямаше да ги сравнява. Но образът на Лиъм изпълваше съзнанието й. Златен, ярък, поразителен. Той беше слънцето и до него всеки мъж, дори Хю, бе само далечна, трепкаща звезда.
Катрин рязко прекъсна мислите си. Съсредоточи се върху яденето.
Хю бе приключил с вечерята и я гледаше усмихнат и доволен. Ръката му беше върху нейната, пръстите му я галеха. Катрин видя светлината на страстта в очите му, но усети някакво безпокойство.
— Значи си израснала в манастир — отбеляза той, а погледът му се плъзна към ръба на корсета й.
Катрин се бе справила доста добре със зашиването на роклята си и пищният й бюст беше силно пристегнат и прибран. При все това погледът на Хю я смути.
— Да.
— Колко жалко.
Катрин се размърда неспокойно. Какво искаше да каже Хю?
Той й се усмихна приятелски.
— Онази Кейти, която познавах, беше винаги боса и тичаше като луда из цялата околност. Помня те като дете с дълги плитки, което постоянно се катери по дърветата. Не мога да си те представя затворена в манастир, с игла в ръка.
— Станах добра шивачка — значи, може да се каже, че годините са били прекарани полезно.
Хю се засмя.
— Талант, който всяка жена несъмнено трябва да развие. — Погледът му беше топъл. — Спомням си как майка ти се беше отчаяла, че никога не ще се научиш на никакъв женски занаят. Спомням си и как баща ти се присмиваше на това. Джералд много се забавляваше с момчешките ти занимания.
Катрин се усмихна при спомена за нежната тревога в очите на Джоан Фицджералд, когато видеше дъщеря си да тича боса, разчорлена и най-често в момчешки панталони и жакет. Сега тя също си спомни как баща й се смееше на това. Джералд тайно се гордееше, че дъщеря му може да се катери по дърветата и да язди не по-зле от което и да било момче. Катрин се усмихна на Хю още по-широко, засияла от щастие.
Лиъм шумно постави чашата си на масата, после я напълни с още бира.
Хю хвана ръката на Катрин в своята.
— Но, Кейти, има нещо, което не разбирам. Правилно ли чух, че кралицата е заповядала на О’Нийл да те доведе при мен?
Катрин кимна.
— Беше много великодушно от нейна страна, Хю. Боях се, че може да ме прати при баща ми в Селинджър Хаус.
— Е — каза Хю, — аз се радвам, че си тук и можеш да останеш колкото искаш, но защо тя те е пратила при мен, вместо при баща ти или при чичо ти?
Тя се вкамени.
— Кейти?
Катрин усещаше че Лиъм ги наблюдава като ястреб — неотклонно и някак хищно. Не успя да се въздържи и го погледна. Очите му бяха присвити, студени и съсредоточени. Тя се обърна към Хю.
— К-къде другаде да ме прати, Хю? Н-ние сме сгодени. Тъкмо при теб трябваше да ме прати.
Хю още държеше ръката й, но очевидно бе изумен.
— Хю? — каза колебливо Катрин.
Той пусна ръката й.
— Катрин! Какво, за бога, те кара да мислиш, че още сме сгодени?
Тя се улови за масата.
— Ние сме сгодени от люлката. П-поправи ме, ако греша. Този годеж никога не е развалян.
Хю я гледаше с неприкрит ужас.
Сърцето на Катрин затуптя лудо.
Той се опомни и взе двете й ръце в своите.
— Катрин, не зная как да говоря за това.
Тя си напомни, че трябва да диша. Каза си, че всичко ще бъде наред.
— Бащите ни са уговорили годеж между мен и дъщерята на графа на Дезмънд. Всъщност на три места договорът те споменава именно като дъщерята на графа на Дезмънд. Само на едно място е дадено рожденото ти име.
— Не разбирам.
Хю стисна зъби. Погледът му се плъзна към устните й, сетне към гърдите й.
— Дяволите да го вземат, ти си толкова хубава, но… не си дъщеря на Дезмънд. Вече няма граф на Дезмънд. Годежът престана да съществува в деня, в който престана да съществува графът на Дезмънд. Сега разбираш ли?
Катрин скочи на крака.
— Земите на баща ми са присъединени към Короната, а титлата му е отнета. Но аз още съществувам, Хю.
Хю също стана.
— Катрин, аз отнесох въпроса пред ирландския съд. Съдиите се съгласиха, че тъй като името ти е използвано само веднъж в договора, годежът е бил между мен и дъщерята на графа, а не между мен и Катрин Фицджералд.
Тя зяпна, неспособна да проговори.
— Съдиите го решиха, Катрин. Това стана малко след процеса срещу баща ти.
Тя беше шокирана, но дълбоко в себе си винаги бе знаела, че нещо не е наред, защото през всичките тези години той не й беше пратил никаква вест и не беше я повикал у дома. Сега всичко си идваше на мястото. Дъщерята на графа на Дезмънд вече не съществуваше. Хю Бари нямаше да се ожени за Катрин Фицджералд, госпожица Никоя. Очите й се напълниха със сълзи, но Катрин вирна глава.