Огньовете на рая
- Автор: Джойс Бренда
- Серия: bragg saga #5
- Язык: болгарский
- Переводчик: Миряна Илчева
- Жанр: Исторические любовные романы
Электронная книга - «Огньовете на рая». Краткое содержание книги:
— Не можем да спрем точно сега — потири Рейд. Брат му Ник постави съчувствено ръка върху рамото му.
— Скоро ще се стъмни — обади се сухо Дерек. — Няма да постигне кой знае какво в мрака.
Брет се приближи към тях върху запенения си кон.
— Не трябва да им позволяваме да се доберат до онези планини — каза той.
Всички отправиха поглед на югоизток към назъбените планински върхове, които се открояваха ясно на фона на потъмняващото бледомораво небе. Изглеждаха зловещи и страшни. Източната част на Сиера Мадре. Досега бяха яздили през хълмиста местност последвана от пустиня. След като веднъж обаче някой се добереше до планините, можеше да се крие там вечно.
— Трябва да открием нова следа — обади се с твърд глас Сторм, — и то скоро.
Капитанът на рейнджърите Кларк Уейд даде нареждане да се разгърнат много внимателно пеша. Сега бе моментът да намерят нещо, което да им подскаже мястото, откъдето Шоз и Люси бяха прекосили реката, ако изобщо бяха минали оттук. Ала времето беше срещу тях по много причини. Беглецът им водеше с цял ден и скоро щеше да се скрие в лабиринта от проломи. На всичко отгоре се смрачаваше. Всички разбраха, че трябва да се действа спешно. Рейд бе този, който, пришпорван от отчаяние, откри едва видима следа в глинестата почва на речния бряг. Водата беше отмила по-голямата част, но за един експерт, каквито бяха повечето от мъжете, това беше отпечатък от копито на тежко натоварен кон, пренасящ повече от един ездач.
— Може да са те — каза Сандърс. — Откраднатият кон е бил малък като този.
— А може да е товарно муле — обади се Кларк Уейд.
— Знам, че са те — нервно се намеси Рейд. — Да вървим!
— Надявам се ви е известно, че не можем да прекосим тази граница — обърна се шерифът мрачно към Дерек.
— Зная.
— Само преди десет години беше възможно, но не и сега.
— Накарайте служителите на детективска агенция „Пинкертон“ да ме посрещнат в Каситас — нареди Дерек. — Мястото е на седем-осем мили южно оттук. Ако закъснеем, ги накарайте да чакат.
Уейд кимна и изкозирува, защото самият Дерек бе бивш рейнджърски капитан. После даде знак на хората си, които се отделиха от групата и поеха на изток. Шериф Сандърс изруга, нещо нетипично за него, и каза, че също не може да продължи.
— Върни се в Парадайз и успокой жените — каза Дерек.
Рейд го хвана за рамото.
— Кажи на Грейс да не се тревожи. Кажи й, че всичко ще бъде наред.
Сандърс кимна с пълното съзнание, че го молеха да лъже, но той щеше да го направи. Хайката отново се разцепи. Шерифът, неговите заместници и доброволците от града, които се присъединиха към групата от уважение към семейство Браг, се отправиха обратно към Парадайз. Останаха няколко дузини от по-близките на фамилията. Много от тях работеха на ранчото, други бяха приятели. Дерек и синовете му ги поведоха през Рио Гранде към Мексико.