Метеоритът [Deception Point - bg]

49

Нора Мангър продължаваше да стои на колене в снега. Озадаченият Майкъл Толанд дръпна разпечатката от треперещите й ръце. Погледна потресено плаващия труп на Мин и се опита да разбере какво друго има на изображението. Видя напречния разрез на метеоритната шахта, спускаща се от повърхността на дълбочина шестдесет метра в леда. Видя трупа на Мин във водата. Погледът му се плъзна надолу и той усети, че нещо липсва. Точно под шахтата имаше тъмен стълб морски лед, стигащ до океана под глетчера. Вертикалната колона замръзнала солена вода бе масивна — със същия диаметър като самата шахта.

— Боже мой! — извика Рейчъл, която надзърташе над рамото му. — Метеоритната шахта продължава до дъното на ледения шелф!

Толанд стоеше като хипнотизиран. Мозъкът му отказваше да приеме единственото логично обяснение. Корки изглеждаше също толкова загрижен.

— Някой е пробил дупка под ледения шелф! — извика Нора. Очите й излъчваха дива ярост. — Някой нарочно е вкарал скалата под леда!

Въпреки че на идеалиста у Толанд му се искаше да отхвърли йумите и, ученият в него знаеше, че най-вероятно е права. Леденият шелф на Милн плаваше на повърхността на океана и под него спокойно можеше да влезе подводница. Тъй като под вода всичко тежеше много по-малко, дори малка подводница, не много по-голяма от едноместния научноизследователски „Тритон“ на океанолога, без проблем можеше да е пренесла метеорита с механичните си „ръце“. Бе се приближила под ледения шелф и беше пробила дупка нагоре в леда. После с помощта на механични „ръце“ или надуваеми балони бе напъхала метеорита нагоре в шахтата. Океанската вода беше нахлула вътре и бе започнала да замръзва. Когато шахтата беше замръзнала достатъчно, за да задържи метеорита вътре, подводницата бе изтеглила „ръцете“ си и беше изчезнала, оставяйки на майката природа да запечата тунела и да изличи всички следи от измамата.

— Но защо? — попита Рейчъл, след като взе разпечатката от Толанд и я разгледа. — Защо им е да го правят? И сигурна ли сте, че радарът ви не е повреден?

— Естествено, че съм сигурна! И разпечатката напълно обяснява присъствието на фосфоресциращи бактерии във водата!

Толанд трябваше да признае, че логиката й е вледеняващо непоклатима. Фосфоресциращите динофлагелати бяха последвали инстинкта си и бяха навлезли в шахтата, след което бяха останали под метеорита и бяха замръзнали в леда. По-късно, когато Нора бе нагряла скалата, ледът под нея се беше стопил и бе освободил планктона. Микроорганизмите отново бяха заплували нагоре и този път бяха достигнали повърхността, където бяха умрели поради липса на солена вода.

— Това е безумие! — извика Корки. — НАСА има метеорит с извънземни фосили. Какво значение има къде са го открили? Защо ще си правят труда да го заравят в ледения шелф?

— Не знам. Но разпечатката на радара не лъже — заяви Нора. — Измамили са ни. Тази скала не е от Юнгерсоловия метеорит. Наскоро са я заровили в леда. Преди не повече от година, иначе планктонът щеше да е мъртъв! — Тя вече опаковаше радара си върху шейната и завързваше платнището. — Трябва да се върнем и да съобщим на някого! Президентът ще оповести невярна информация! От НАСА са го измамили!