Билките във всеки дом
- Автор: Станева Душка, Панова Диана
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Билките във всеки дом». Краткое содержание книги:
Разпространение. Расте по влажни места, най-често по изкопи и насипи, край брегове на реки и потоци, а също из влажни ниви из цялата страна.
Употребяема част. Използуват се листата (Folia Farfarac) и цветните кошнички (Flores Farfarae). Да не се смесва с видовете чобанка от род Petasites, листата на конто отгоре са влакнести.
Химичен състав. Листата съдържат 5–10% слузно вещество, при хидролиза на което се образуват D-галактуронова киселина, галактоза, глюкоза, арабиноза, ксилоза, рибоза и рамноза. Освен това съдържат горчиво гликозидно вещество — тусилагин, на което се дължи успокоителното действие при кашлица. В листата се съдържат също така сапонини, танини, полизахаридите инулин и декстрин, галова, ябълчна и винена киселина, каротеноиди (около 5 мг%) и аскорбннова киселина.
В съцветията са установени стероидните съединения фитостерол, стигмастерол, фарадиол и тараксантин; флавоноловите гликозиди рутин и хиперин.
Действие. Листата на подбела са отдавна известно средство против кашлица и задух. Притежават омекчаващо, противовъзпалително и отхрачващо действие.
Приложение. Използуват се за лечение на ларингит с пресипнал глас, остри катари на горните дихателни пътища, бронхити, бронхиална астма, възпалителни процеси на белия дроб.
Дрогата се употребява още за лечение на възпалителни заболявания на стомашно-чревния тракт, като апетитостимулиращо и подобряващо храносмилането средство. Използува се и при възпалителни заболявания на пикочните пътища. В народната медицина е популярно налагането на пресни листа от подбел върху рани, язви, циреи, а под формата на лапи от счукани пресни или сухи листа — за лечение на кожни заболявания, възпалени разширени вени на краката, мазоли и др. Сухите листа се използуват още за пушене при задух (бронхиална астма).
Начин на употреба. Две супени лъжици дрога се залива с 500 см³ вряща вода и след изстиване запарката се прецежда. Изпива се за 1 ден.
Анасон — Pimpinella anisum L.
Сем. Сенникоцветни — Apiaceae (Umbelliferae)
Описание. Едногодишно растение с 30–60 см високо стъбло (прил. 57). При-основните листа са с дълги дръжки и цели бъбрековидни до яйцевидни петури, в основата сърцевидни, по края назъбени или нарязани. Стъбловите листа са просто перести с 3–5 яйцевидни или обратно яйцевидни назъбени дялове или са 2 до 3 пъти перести с линейно ланцетни дялове. Съцветието е сложен сенник със 7–15 главни лъча, в основата — без обвивка или само с едно листче. Цветовете са бели. Плодовете са 3–5 мм дълги, яйцевидни до яйцевидно продълговати. Цъфти юни—юли.
Разпространение. Отглежда се у нас като етеричномаслена култура и за медицински цели главно в Първомайско, Хасковско, Бургаско и Чирпанско.
Употребяема част. За лечебни цели се използуват плодовете (Frtictus Anisi) и полученото от тях етерично масло (Oleum Anisi).
Химичен състав. Плодовете съдържат 2–3% (в някои сортове достига до 6%) етерично масло с главна съставка анетол (80–90%). Освен анетол се съдържат и малки количества метилхавикол, анизалдехид, анизкетон и анизова киселина. Плодовете съдържат 6–28% тлъсто масло, белтъчни вещества, захари, слузни вещества, около 10% минерални соли и др.
Действие. Плодовете на анасона поради богатото съдържание на етерично масло притежават отхрачвашо, антисептпчно и спазмо-литично действие. Освен тона те действуват потогонно и температуропонижаващо.
Приложение. Плодовете на анасона се ползуват с голяма популярност като средство за лекуване на кашлица от различен произход. Способствуват за разреждане и изхвърляне на бронхиалните секрети (секретолитично действие). Прилагат се при ангини, ларингити с пресипнал глас, фарингити, хронични бронхити, бронхиална астма. В народната медицина се използуват още при различни заболявания на стомашно-чревния тракт — гастрити, ентероколити с болезнена колики, пр.; метеоризъм (газове) и др. Прилагат се още при заболявания на отделителната система — възпалителни заболявания на пикочните пътища, бъбречнокаменна болест и др.