Скрити страсти
- Автор: Адлър Елизабет
- Язык: болгарский
- Переводчик: Рада Цанева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Скрити страсти». Краткое содержание книги:
— Благодаря, да, остави ги на бюрото ми. Ще ги прегледам по-късно. — Той погледна часовника си… почти дванадесет. — Ще се върна към три, Вероне.
— Разбира се, господине.
Вероне придружи работодателя си до салона, избързвайки, за да му държи отворена вратата, докато наблюдаваше как Жил излиза навън на студения вятър, без да забелязва каквото и да било. Обзалагам се, че отива при нея, помисли си той с похотлива усмивчица, това се случва за пръв път.
Голямата стая бе тиха и празна, леглото изпънато и недокоснато. Той влетя в апартамента, очаквайки да я намери още размотаваща се, както на яхтата, но тя бе излязла.
Къде ли е отишла? Закрачи ядосано по пода, докато чакаше да дойде Жоли.
— Сигурно обядва с мадмоазел Монталва, господине, те отидоха да огледат няколко къщи заедно.
Разбира се. Искаше да я види, да го озари усмивката й, да го разсмеят шегите й… глупак, трябваше да се досети, че тя няма да си седи в къщи по цял ден. Той затръшна вратата на синия апартамент и се запъти към ресторанта.
Главният келнер го настани на тиха маса до прозореца и веднага взе поръчката му.
— Един омлет с пикантни подправки, ако обичате, и ми донесете менюто с вината.
— Какво ще кажеш? — завъртя се Леони по средата на големия салон и разпери ръце към редицата от осем френски прозореца с орнаментирани железни балкончета, високия таван с гипсови корнизи, полирания паркет и двете мраморни камини, по една във всеки край на стаята.
— Идеалната стая за празненства — отвърна Каро — но погледни, има и по-малък салон, а камината е в стил Адам.
Те минаваха през празните стаи, следвани от екота на собствените си гласове и възкликваха при всяко ново откритие — спалнята на господарите бе с гардеробна за него и отделно гардеробна за нея, имаше две бани и малък уютен будоар с камина за студените зимни вечери и два високи прозореца, гледащи към покрития с шума площад, с малко балконче за по-топлите дни.
— Мисля, че е страхотно — каза Леони, преценявайки бъдещото си владение. Тя вече бе решила. Това щеше да бъде нейната къща.
— Удобна е — съгласи се Каро. — Има достатъчно място, за да се устройват забави.
Леони се спря, сякаш нещо я парна.
— Но Каро — коя съм аз, че да устройвам забави?
— Скъпата ми Леони, това няма да бъде никакъв проблем. Мосю познава всеки, който си струва да се познава тук, а и освен това всяка жена в Париж умира от нетърпение да види коя е онази, която най-сетне е успяла да разтопи леда в сърцето на Жил дьо Кормон! — Каро се засмя при вида на изненаданото лице на Леони. — Ще останеш изненадана колко бързо ще свикнеш с това — предупреди я тя.
— Но аз не знам какво да правя, Каро. Не знам как да организирам едно парти.
— Първо трябва да си наемеш добър готвач. И ако настояваш да вземеш Марок за свой иконом, добре е да имаш и някоя опитна домакинка — тя ще те научи как да поддържаш домакинството. Една добра прислуга ще знае какво точно да прави. Що се отнася до дрехите, послушай съвета ми, Леони, обличай се винаги по усет — зарежи всички правила и предписания. Никога няма да забравя как изглеждаше на моето парти — дори тогава имаше собствен стил.
— Ами къщата, Каро? Толкова е голяма — откъде да започна?
— Ела — Каро я заведе по средата на просторния салон. — А сега затвори очи и само си я представи. Това е твоята къща, твоята стая — трябва да изразява твоята личност. Каква би искала да бъде? Представи си себе си вътре.
Леони затвори очи и усилено се замисли, представяйки си белите стени, високите прозорци с балкончета; бяха като празна сцена. Разбира се! Къщата бе точно като театър, а стаята като сцена, където ще се разиграва действието. Тя естествено не би могла да бъде конвенционална и обикновена — изискваше пищност, подходящи материи, приказно бляскаво осветление като прожекторите на сцената…
— Знам точно какво искам — заяви тя, отваряйки очите си. — Тази стая ще бъде сребриста.
Вероне проследи с поглед как работодателят му минава покрай него, влиза в офиса и затръшва вратата зад себе си. Защо ли се върна толкова скоро? Дьо Кормон се появи един час след като бе излязъл.
— Вероне!
— Господине?
— Искам да намериш някой, който да държи под око мадмоазел Леони. Искам да знам къде е и какво прави — както преди.
— Да, господине — Вероне бе изненадан. Да не би да я подозираше, че вече му изневерява! — Ще получавате доклад всекидневно, господине.
— А, и, Вероне — спря се на вратата дьо Кормон. — Ще бъда готов с отговорите за офертите, които ми дадохте, утре сутринта.