![Домът на Ордена [Chapterhouse: Dune - bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/no-cover.jpg)
Домът на Ордена [Chapterhouse: Dune - bg]
- Автор: Херберт Фрэнк
- Серия: Дюна (bg) #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Александър Бояджиев
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Домът на Ордена [Chapterhouse: Dune - bg]». Краткое содержание книги:
Въз основа на оригиналните бележки на Франк Хърбърт, синът му в съавторство с Кевин Дж. Андерсен пишат „Домът на Ордена“ — романът, който трябва да отговори на въпросите, които феновете на поредицата си задават от десетилетия насам. Какъв е произходът на Светите майки, какво е бъдещето на планетата Аракис, какъв ще е изходът от войната между Човекът и Машината?
Серията спомени за множеството негови животи обаче не го приемаше. Належаща потребност. Хората развиват търговските си взаимоотношения там, където могат — по палубите на плаващи кораби, из безлични улици с блъскащи се служители, както и в обширните зали на някоя борса с течаща на висящ екран информация, достъпна за всички присъстващи.
Планирането и стратегията можеха да идват от онези помещения, но видимата им част трябваше да бъде като обичайната информация от борсата — удобна за възприемане от всички.
Следователно, нека видеоочите наблюдават.
— Какви са намеренията ви спрямо мен, старша майко?
— Да се грижим за твоя живот и добрата ти кондиция.
Внимателно, внимателно.
— Но не ми давате нужната свобода на действие.
— Сцитал! Говориш за икономика, а искаш свобода, така ли да те разбирам?
— Важно ли е за вас запазването на силите ми?
— Трябва ли да го вярваш?
— Може би. Но не го вярвам.
Храноводът реши точно в този момент да предостави менюто му — пържена бяла риба във фин сос. Помириса, за да определи подправките. Вода във висока чаша с лек аромат на мелиндж. Зелена салата. Старанието им заслужаваше една от най-високите му оценки. Почувства слюнката в устата си.
— Е, Майстор Сцитал, приятен обяд. Тук няма нищо опасно за здравето ти. Не е ли това доказателство за доверие?
Понеже той не отговори, Одрейди продължи:
— Всъщност какво общо има доверието с нашия пазарлък?
Що за играчка ми спретва пък сега?
— Запознаваш ме с намеренията ви спрямо почитаемите мами, но не ми казваш какво сте решили за мен. — Гласът му прозвуча умишлено жалостиво, което в случая бе наложително.
— Искам да накараме почитаемите мами да осъзнаят, че са смъртни.
— Същото правите и с мен!
Не се ли появи задоволство в очите й?
— Сцитал…
Колко мек бе нейният глас.
— По този начин хората наистина осъзнават, че слушат. Чуват какво им говориш. — Тя погледна към подноса. — Би ли поискал нещо специално?
Тлейлаксианецът се изпъна в максималния си ръст с думите:
— Едно малко стимулиращо питие. Помага ми, когато трябва да мисля.
— Разбира се. Веднага ще наредя да ти го пратят.
Вниманието й се отклони от сводестата ниша към голямата стая в предоставеното му жилище. Той следеше как погледът й се спира от място на място, от предмет на предмет.
Всяко нещо е там, където трябва да бъде, вещице. Да не би да съм животно в пещерата си! Вещите следва да са ми подръка, за да ги намирам, без да се замислям. Да, това до стола ми са стилуписки. И така, ползвам писки. Но избягвам алкохола. Забеляза ли?
Току-що пристигналият стимулант имаше вкус на горчива трева, която той идентифицира мигновено. Казмин. Генетично модифицирано кръвоподсилващо растение от фармакологията на Гамму.
Дали иска да му напомни за Гамму? Колко дълбоко непочтени са тези вещици!
Беше му се присмяла на тема икономика. Усети как мисълта го бодна, когато се обърна в края на разрешения му коридор, за да продължи упражнението си с бърз ход обратно към своето жилище. Всъщност какво бе споявало някога старата Империя? Много неща — някои маловажни, други съществени — но в по-голямата си част с икономически характер. Свързващи линии и средства разглеждани най-често като удобства. А какво им бе попречило да се самоунищожат? Великото Споразумение#:
„Издухваш някого и после ние те издухваме.“
Спря отвън до вратата, споходен от внезапна мисъл.
Това ли беше? Може ли възмездието да се окаже достатъчно за озаптяването на лакомия пауиндски свят? Дали не ставаше дума за клей, съставен от неясноти? Неодобрение от страна на равнопоставени? Ами ако равнопоставените не се впечатляват от никакво сквернословие? Нищо не може да се направи. Което доказваше някои неща за почитаемите мами. Със сигурност при това.
Разбра, че копнееше за сагра — специалната стаичка, в която да разголи душата си.
Ягхистп го няма! Аз ли съм последен Машейх?
Почувства истинска празнота в гърдите си. Всяко вдишване бе усилие. Може би ще е по-добре, ако разговаря малко по-откровено с женорята на Шейтана.