Хаос
- Автор: Дю Брюл Джек
- Серия: Филип Мърсър #7
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Боевики
Электронная книга - «Хаос». Краткое содержание книги:
Следвайки хитро поставени улики, Мърсър трябва да разсъждава като един от най-опасните терористи в света в най-зрелищното приключение в кариерата си, което ще остави град в развалини и ще разкрие истината за една от най-големите трагедии в историята на XX век и тайната на легенда отпреди три хиляди години.
Въжето, с което беше вързан, го спря точно когато стигна защитните прегради.
— Как си? — попита Кали, когато Мърсър доплува обратно.
— С малко наранено его.
Вратата увисна на едната си панта. Той я натисна с гръб и успя да я отвори. Пронизителният протест на стържещия метал беше заглушен от водата. В този трюм беше още по-тъмно, лъчът на фенерчето сякаш се стапяше в мрака.
— Стой тук и гледай въжето ми да не се разхлаби — каза Мърсър и заплува навътре.
Трюмът беше с размерите на първия и голяма част от товара също се бе разместила и бе изпопадала на новия „под“. Мърсър видя разкъсани чували с нещо, което му се стори памук, разбити сандъци с парчета от чинии и чаши, както и каси с бутилки вино: всички етикети бяха паднали. Имаше и много дървен материал и когато докосна един труп, пулсът му се ускори. Въпреки че бе престояло седемдесет години под вода, дървото бе съвсем твърдо и нямаше и следа от плесен. Не беше сигурен какво точно е, но със сигурност бе някаква твърда дървесина от Африка. А ако товарът в този трюм бе качен в Африка, бе логично да се предположи, че сандъците на Бауи също са тук.
— Мисля, че направихме пробив.
Кали чакаше до шлюза, светлината от фенерчето й едва се процеждаше.
— Намери ли ги?
— Още не, но тук има африкански дървен материал. Много. Сигурен съм, че сандъците на Бауи също са тук. Отвържи въжето и ми помогни.
Преди да му отговори, Кали погледна компютъра и попита Мърсър какво е налягането в бутилките му.
— Имаме още двадесет минути, дори по-малко, ако се напрягаме — каза, когато се присъедини към него в трюма.
— Добре.
Търсенето на четири определени сандъка сред цялата тази бъркотия на слабата светлина на фенерчетата беше тежка задача, но когато започнаха да разчистват боклуците, видяха, че по-голямата част от товара е дървеният материал. Имаше само четиридесетина сандъка, които трябваше да се проверят. Кали извади детектора на гама-лъчи и бавно се завъртя във водата.
— Получавам сигнал, който надвишава фона, но е трудно да се каже кои сандъци излъчват гама-лъчите. Водата поглъща частиците.
Започна да проверява с детектора сандък по сандък. Щом се убедеше, че поредният не е от тези, който тър-сят, Мърсър го отместваше, за да освободи други, като внимаваше да не бутне нещо в опасната купчина. Приличаше на игра на микадо, само че една грешка тук би ги затрупала под тонове отломки.
Мърсър чу детектора още преди Кали да извика, че е открила нещо. Сандъкът беше направен от същата твърда дървесина, която бе пренасял „Уедърби“. Вероятно Бауи бе накарал някой дърводелец в Бразавил да му направи сандъците от нея. Сандъкът беше метър на метър и бе закован, а сглобките бяха допълнително подсилени с пласт смола, толкова втвърдена, че сандъкът изглеждаше сякаш обкован с обсидиан.
— Как са показанията? — попита Мърсър.
— Слаби. Мисля, че Бауи е облицовал вътрешната страна с метал.
Сега, след като вече знаеха какво търсят, бързо намериха другите три сандъка и заедно ги извлякоха по-близо до шлюза към другия трюм.
— Имаме защитни торби, в случай че сандъците са изгнили — изпухтя Кали, — но няма да ни трябват, докато не ги изнесем на повърхността. Когато се върна с Джес, ще ги закачим направо за крана и просто ще ги изкараме. Да се връщаме горе.
Доплуваха до първия трюм и Развързаха въжетата. Течението беше силно като ураган и бе удвоило скоростта си през двайсетте минути, които бяха прекарали в кораба. Трябваше да плуват срещу него, като първо заобиколиха „Уедърби“ по цялата му дължина до мястото, където въжетата бяха вързани за кнехта, а после малко по малко нагоре. Отне им повече време, отколкото бяха очаквали, и Мърсър вече бе на резервния въздух.
Джес и Стан му помогнаха да се качи и му свалиха четиридесеткилограмовите тежести.
— Е? — попита Стан, щом Мърсър свали шлема си.
— Намерихме ги от първия път. — Той протегна ръка на Кали и я измъкна от водата.
— Нямам търпение да закараме пробите в лабораторията. Ще направя кариера само като ги анализирам.
— Добра работа, шефе — каза Джес Уилямс на Кали.
— Как мина? — обади се Брайън Крена от палубата до крана.
— Намерихме и четирите сандъка — отвърна Кали високо, за да надвика вятъра. — Щом се стопля и презаредим бутилките, с Джес ще слезем с въже от крана. Първо ще трябва да се изтеглят до първия трюм, така че ще трябва да сложа скрипци и въжета, за да може да ги вдигнете лесно.