Отдаването
- Автор: Кренц Джейн Энн
- Язык: болгарский
- Переводчик: Анна Златева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Отдаването». Краткое содержание книги:
Виктория Хънгтинтън смята себе си за много опитна в отблъскването на авантюристи и зестрогонци, докато не попада на Лукас Колбрук, загадъчния и вълнуващ млад граф на Стоунвейл. И когато той я хваща здраво в примките на диви и безразсъдни среднощни лудории и лунни разходки с коне, тя открива, че е безсилна да се съпротивлява. Но да участва в приключенията задно със Стоунвейл, се оказва много по-опасно, отколкото Виктория би могла да си представи. Защото привлекателният граф ще използва всяка нейна слабост, за да я спечели и в крайна сметка да се ожени за нея. И не след дълго дамата с кехлибарените очи се озовава в едно запустяло имение в дълбоката английска провинция, където истинската причина за прибързаната й сватба излиза наяве и където призраците от тъмното й минало се съюзяваш, за да застрашат нейния живот, честта й и единствения мъж, когото обича.
Лукас щеше да го направи. Виктория не трябваше да сглупява. Нямаше смисъл да се отлага неизбежният разговор. Тя мина покрай леля си, хвана дръжката на вратата, обърна се и погледна Клео:
— Наистина, имам най-чаровния, най-галантния съпруг, нали? Какво повече би могла да иска една съпруга?
ГЛАВА 10
Той я чакаше в библиотеката застанал близо до прозореца и поглеждаше към градината, където толкова често бе стоял посред нощ. Виктория влезе в стаята и затвори много леко вратата след себе си. Една тържествена тишина бе завладяла цялото домакинство, сякаш всеки бе затаил дъх. Тя разбра, че прислугата, включително Нан и Ретбоун, се движеха много предпазливо. Лукас бе неин съпруг само от няколко часа и той бе просто гост в дома на леля й, но вече се бе утвърдил като авторитетна личност. Никой не искаше да предизвиква неговата твърдост. Това окуражи Виктория.
— Викали сте ме, милорд? — попита тя, скрита зад ледена вежливост.
Той я погледна, направи няколко крачки и се спря. Владееше се напълно.
— Не сте се преоблекли за път?
Трябваше й много повече смелост, отколкото очакваше, за да го погледне и да му каже какво е решила.
— Няма да дойда с вас поради една важна причина. Желая ви приятно пътуване, милорд — тя се завъртя на пети и тръгна към вратата.
— Ако сега ме напуснеш, Вики, ще съжаляваш много повече, отколкото можеш да си представиш.
Неговият заплашителен тон я спря, както не би я спряло нищо друго на този свят. Тя се обърна.
— Извинете! Има ли нещо друго, което бихте желали да ми кажете?
— Твърде много неща, но времето напредва и предпочитам този разговор да се състои в карета вместо в библиотеката на леля ви. Сега единствено мога да се извиня за емоционалния изблик на лейди Атертън. Уверявам ви, нямах никаква представа, че ще дойде тук и ще се държи по такъв злополучен начин.
— Да, тя се държа доста печално, нали? Кога смятахте да ми кажете истината за себе си?
— Каква истина желаете да ви кажа? Че веднъж съм поискал ръката на Джесика? Това се стари неща, Вики, и не ви засягат.
— По дяволите — изсъска тя, — знаете много добре коя истина искам да чуя. Вие преднамерено сте искали да се запознаете с мен, защото съм богата наследница. Имате ли наглостта да го отречете?
— Не, но ако си спомняте, вие непрекъснато го предполагахте. Много добре си спомням вашите заплахи. Вие се съгласявахте на всичко независимо какво ви предлагах, нали? Играхте рискована игра и я загубихте, но това си беше ваш избор. Нали ми казахте веднъж, че няма истински риск без истинска опасност.
— Трябва ли да посочвате глупостта ми по този начин?
— Защо не? Аз не съм нищо друго, освен един безсърдечен зестрогонец, който се е сдобил със зестра.
Тя се почувства така, сякаш я бяха ударили в стомаха.
— И сега вие очаквате да приема своето унижение, без да протестирам?
Той прекоси стаята с няколко бързи крачки и я сграбчи за рамената. Очите му пламтяха.
— По дяволите! Очаквам от вас да ми се доверите. За последните няколко седмици ми доверихте вашата сигурност и чест. Сега, когато сте моя съпруга, очаквам същото.
— Да ви се доверя? След всичко, което направихте с мен?
— Какво толкова лошо съм направил? Не съм организирал нещата така, че да ни хванат. Предупредих ви, че целият план е опасен, но вие искахте да имате вашата нощ на научни изследвания на всяка цена, помните ли?
— Не смейте да ми се подигравате!
— Не ви се подигравам. Само ви припомням как се опитахте да оправдаете своето желание да се любите с мен. Аз извърших това миналата нощ така, както го пожелахте. По дяволите! Та вие дори ми казахте, че ме обичате.
Виктория извърна глава и очите й се навлажниха.
— Казах го, защото мислех, че ви обичам, но явно съм сбъркала.
— Ти ми даде рисунката на „Кралица Стрелица“, а после ми се отдаде безрезервно. Аз повярвах, че ме обичаш. Когато леля ти почука на вратата, първата ми мисъл бе как да те защитя. Какво можех да направя? Да откажа да ви предложа брак?
— Моля ви, не изопачавайте моите думи. Вие видяхте една възможност, която очаквахте, и се възползвахте. Не се опитвайте да отричате.
— Няма да отричам, че поисках да се оженя за вас. Аз не бих рискувал нощес нито вашата, нито моята чест, ако не бях сигурен, че рано или късно ще се оженим. Леля ви ни откри неочаквано и това ускори събитията, но крайният резултат бе неизбежен.
— Не беше неизбежен! — избухна тя.
— Вики, бъди разумна. Ти трябва да разбереш, че ние не можехме да продължаваме дълго по този начин. Нещата бяха станали твърде опасни още преди да излезем миналата нощ. Хората говореха, а ти не направи нищо, за да се противопоставиш на слуховете. Поехме опасен риск, за да се удовлетворят среднощните ти прищевки. Рано или късно ние щяхме да бъдем разкрити и тогава никой от нас нямаше да има избор. Не си ли помисляла, че можеш да забременееш?