Предизвикателството

— Ти си такава изкусителка — изръмжа той и пръстите му спряха на талията й, а сетне откриха ребрата.

— Ти пръв започна да ме изкушаваш — отвърна тя и спусна устни по гърлото му.

— Винаги спориш — изпъшка Корт, — дори когато сме в леглото. — Лиа усети смеха и желанието му и знаеше, че винаги щеше да бъде така между тях, една истинска невероятна любов, която нямаше никога да изгубят. — Понякога човек трябва да полага усилия — продължи той прелъстително, обзорна я по гръб и я притисна я под себе си. — Много те желая, сладка Лиа.

Желанието му не бе по-слабо от нейното, помисли си замечтано и веднага бе готова да му го каже, когато я облада така, че тя не можеше да каже и дума повече. Откликна с неприкрито желание, готова да му се отдаде напълно.

Любеха се диво като нощната буря навън, която плискаше океана. Дъждът плющеше по прозорците в такт с разбушувалата се във вените им кръв.

С вик, заглушен от копринената кожа на гърдите й, Корт стисна бедрата й, привлече я до себе си и се загуби в мекотата й и в очакване на вътрешната си буря.

Пръстите й се впиха в гърба му и с вопъл Лиа се отдаде на бурята. Усети, че и той бе повлечен от чувствения ураган, заслепен от ветровете.

По-късно Корт покри с длан розовата й гърда и се усмихна на доволните й, блеснали очи. Беше се подпрял на лакът, преплел крака с нейните.

— Щастлива ли си, госпожо Тримейн?

— Не седмото небе съм, господин Тримейн.

— В леглото си неукротима — засмя се той от удоволствие. — Знаеше ли го?

— Нали нямаш нищо против усилието?