Мотивът
- Автор: Лескроарт Джон
- Серия: Дизмъс Харди [bg] #11
- Язык: болгарский
- Переводчик: Надежда Розова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Мотивът». Краткое содержание книги:
Всичко започва с двойно убийство. Жертвите са популярни личности — представител на висшето общество със солидни политически връзки и неговата годеница. Кметицата на града настоява със случая да се заеме опитен и известен детектив. Така Ейб Глицки се впуска в изпълнено с противоречия разследване и нарушава полицейската йерархия, за да продължи.
Докато процесът за убийство, воден от Харди, се развива към своя смайващ финал, преследването на истината от страна на Глицки разобличава и измама, чиито нишки водят извън Сан Франциско. Разкриването на отчаяни тайни може да се превърне в нещо повече от смъртна заплаха.
— Можеше направо да ме помолиш — кратко каза Глицки.
— Не знаех как да го направя. Ти си известен с това, че нямаш политически пристрастия, и аз не исках да те въвличам в нищо такова. — Тя вдигна ръка: — Не те лаская. Изобщо не би се захванал с тази работа, ако знаеше, че е свързано с политика. Ако за теб е някаква утеха, самата аз не знаех какво точно очаквам от теб.
Той се поколеба, след това каза:
— Трябва да знаеш, че вече разговарях с Нилс Гранат.
Тя едва прикри потръпването си дори в топлата сутрин.
— Всичко е толкова мъгляво. От една страна, не мога да си представя, че наистина е възможно някой да убие такъв прекрасен човек като Пол заради някаква делова сделка. От друга страна, ако са способни да направят това…
Глицки вече беше изразходвал много време и енергия за това, и все тласкан от фалшиви преструвки, затова изпита студен гняв. Търпението му — което не беше много и в най-добрия случай — се бе изчерпило. Не беше в настроение за предположенията й и я сряза:
— Извинявай, обаче какво точно искаш да направя сега? Това е въпросът. Да оставя всичко на Кунео?
Тя вдигна поглед и бързо си пое дъх:
— Това е второто нещо.
— Кое?
— Инспектор Кунео. Нали помниш за онзи пост за сто и четирийсет хиляди долара в „Тау/Холд“, за който ти казах?
Почти неспособен да повярва онова, което чуваше, Глицки примижа на слънцето.
— Кунео се стреми към него — каза той и гласът му проехтя кухо в ушите му.
Раменете на Уест увиснаха.
— Това са много повече пари, отколкото печелят ченгетата — дори инспекторите. Когато Харлан отказа поста, се разнесе мълвата за работата и няколко полицаи кандидатстваха. Виждала съм списъка, Кунео е един от тях. Разбира се, няма да има работа за никого, ако „Бейшор“ получат договора, но…
— Но Кунео въпреки това няма да ги разследва за тези убийства, каквото и да се случи. Това имаш предвид.
— Точно така.
— Значи искаш да продължа да разследвам?
— Според мен само така ще се доберем до истината, не си ли съгласен?
— Освен ако тя не излезе наяве по време на процеса.
— На кой процес?
— На Катрин Хановър.
Уест отново въздъхна:
— Не смятам, че ще се стигне дотам, Ейб. Със сигурност няма, ако е невинна.
— Защо със сигурност?
Помисли си, че учуденото изражение на Уест е като реклама на Мастър кард — изключително забавно.
— Ще открият истината, преди да стигнат чак дотам, сигурна съм.
Нямаше смисъл да спори. Глицки се изправи.
— Ами ако не стане така? — попита той.
Уест също се изправи, направи крачка към него и сложи ръка върху неговата.
— Каквото и да успееш да направиш, Ейб, наистина ще ти бъда много признателна, ако останеш в разследването — каза тя твърде двусмислено, макар и да не беше умишлено.
Той преглътна първите си три отговора, до един неуместни. В крайна сметка това беше политическият лидер на Сан Франциско. Успя някак да се сбогува с нея учтиво. Неволно, ако изобщо нещо е наистина неволно, думите му прозвучаха толкова двусмислено, колкото и нейните:
— Ще видя какво мога да направя.
Снимката на Катрин Хановър, която Кунео беше направил, когато тя бе излязла да вземе вестника си в събота сутринта, се оказа доста добра. Беше използвал 35-милиметров фотоапарат „Канон“ с превъзходен обектив и хубав цветен филм, освен това беше направил седем снимки една след друга, а след това ги бе извадил в голям формат. На тази, която най-много му допадаше, тя гледаше право към него и той се питаше дали наистина не го е забелязала, но пълното й смайване, когато почука на вратата й петнайсет минути след това със заповедта за обиск, бе напълно неподправено. Тя нямаше ни най-малка представа.
Снимките му харесваха не просто защото тя изглеждаше изключително добре — това не го учудваше, понеже Катрин Хановър като че ли ставаше все по-привлекателна при всяка следваща тяхна среща. Другата причина бе, че ъгълът на перспективата бе много близък до този на снимката на Миси Д’Амиен във вестника, която той показваше на свидетелите. А и не само това, косата на Миси бе вдигната на елегантен кок, а Катрин явно току-що си бе взела душ и косата й бе увита с хавлия. Така че очертанията на двете лица се виждаха съвсем ясно. Най-голямата разлика беше, че Миси се усмихва на някакво парти, а изражението на Катрин беше затворено. Беше едва ли не намръщена.