Време на огън и мрак
- Автор: Андерсон Кевин Джеймс
- Серия: the saga of seven suns #5
- Язык: болгарский
- Переводчик: Красимир Вълков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Време на огън и мрак». Краткое содержание книги:
Корабостроителниците щяха да работят поне няколко години, докато възстановят флотата на ЗВС, а точно в момента имаха нужда от всяко корабче. Още повече че компитата вероятно бяха завзели и останалите бойни групи… Въобще нямаше представа каква част от флота все още функционира.
Във всички случаи бе по-добре да унищожи корабите, вместо да ги оставя в ръцете на врага.
— Прицелете се в колкото се може повече кораби. Бъдете готови да откриете огън, ако се опитат да избягат или да нападнат. Целете се в двигателите, но ако се наложи, взривявайте всичко.
Кадетите набелязаха парализираните кораби. Работеха методично и стриктно, следваха пресните си спомени от тренировките, за радост на генерала. Ланиан обичаше да изпипва детайлите. Под негово ръководство клибовете бързо се превръщаха в истински войници.
Какво, по дяволите, имаха бойните компита срещу Ханзата? Някаква вендета? Спомни си за момичето, Орли Ковиц — тя бе настоявала, че кликиски роботи и бойни компита са унищожили беззащитната колония на Корибус. Тогава историята му изглеждаше невероятна, но вече не се съмняваше в думите й.
По интеркома на „Голиат“ прозвуча съобщение.
— Палуба 7 е прочистена, сър.
— Чудесно. Открихте ли оцелели?
— Нито един.
— Знаех си. Колко са унищожените компита?
— Остават ни още четири палуби, сър. Липсват ни около четиридесет компита, но не знаем колко точно са били изхвърлени при декомпресията на хангара.
— Бъдете много внимателни.
Екипът на лейтенант Чайлдрес беше махнал труповете и парчетата от роботи от мостика. Бъбренето на техниците беше малко досадно, но генералът усещаше въодушевлението им, докато сменяха командните системи и правеха диагностика. Скоро по станциите започнаха да светват разноцветни лампички.
— Генерале, с гордост заявяваме, че дреднаутът е ваш — докладва един от техниците. — Всички системи функционират, всички пробиви в корпуса са поправени. Готов е за танц.
Ланиан въздъхна облекчено.
— Двигатели? Щитове? Оръжия?
— Наложи се да импровизираме малко, но сме сигурни, че корабът ще направи каквото пожелаете.
Ланиан се настани в командния стол. Нещата се подобряваха. Получи доклад от два екипа, които се опитваха да превземат две манти. Третият екип срещаше сериозна съпротива и все още не можеше да напредне в най-близкия буреносник.
Най-сетне едната манта бе овладяна.
— Тук всичко е изтърбушено, сър. Можем да удържим мостика и да почнем да чистим компитата, но ще ни трябва помощ и много резервни части, за да подкараме кораба.
— Всичко по реда си — отвърна Ланиан. — Важното е, че сте установили контрол. Скучната част ще я оставим за втора фаза.
Жената, която дежуреше на сензорната станция на „Голиат“, възкликна изненадано:
— Генерале, засичам голяма група обекти. Мисля, че са кораби.
— Подкрепленията от базата на Луната са подранили. Предполагах, че са на поне час оттук.
— Не, сър. Тези кораби идват от космоса извън системата.
— Извън? Обща тревога! Успяхте ли да ги идентифицирате?
— Излъчват стандартен сигнал на ЗВС. ССЧ ги разпознава като приятелски. — Всеки кораб в Земните въоръжени сили разполагаше със система „Свой/Чужд“, която предотвратяваше стрелянето по приятелски цели в битка.
— Трябва да сме предпазливи. Може някой да е успял да се измъкне. Имате ли представа откъде са? Не! Първо — какви са.
— Дреднаут… поне десет манти, два буреносника и няколко поддържащи кораба. — Усмихна се. — Сър, мисля, че е част от бойната група на квадрант 3. Получавам образ от адмирал Ву-Лин.
Ланиан кимна. Ву-Лин беше тих, но компетентен и упорит. Предпочиташе да взима решения и да понася последствията в случай на грешка, вместо да се спотайва и да пропуска възможности.
— Свържи ни. Време беше да получим добри новини.
От екрана ги погледна висок среброкос азиатец и заговори с официален тон:
— Говори командирът на бойната група на квадрант 3. Бойните ни компита се разбунтуваха и нападнаха екипажите, но успяхме да овладеем положението. Загубихме няколко кораба, но както виждате, предотвратихме пълно превземане.
— Отлична работа, адмирале! — В бойната група нямаше зелен жрец и Ву-Лин сигурно не знаеше за мащабите на бунта.
Изражението на азиатеца не се променяше. Изглеждаше дори по-вдървен, отколкото си спомняше Ланиан.