Последният койот

И в него надигнаха глави дивите коне на гнева. Раздразни се от подозрителността на човека срещу него, макар че не би трябвало да очаква друго. Изкушаваше се да захвърли маската на добряка и да притисне Маккитрик, но се въздържа. Усещаше, че зад странното поведение на Маккитрик се криеше някаква важна причина. Нещо в този стар случай се бе заклещило у него като трън в пета. Успял бе да го изтика настрани и да притъпи непрестанното дразнение, но не и да го отхвърли напълно и да го забрави веднъж завинаги. Бош трябваше да го изкара наяве — трябваше да го накара да говори за него. Преглътна гнева си и се опита да запази спокойствие.

— Защо смяташ, че дрънкам врели-некипели? — запита той.

Маккитрик се бе обърнал с гръб към него с ръка някъде под руля. Бош не виждаше ясно какво прави — вероятно търси връзката с ключовете за лодката.

— Защо дрънкаш врели-некипели ли? — отвърна му Маккитрик, обръщайки се с лице към него. — Ще ти кажа защо. Защото навираш под носа ми значка, когато и двамата прекрасно знаем, че нямаш такава.

Маккитрик беше насочил към Бош дулото на „Берета 22“. Пистолетът бе малък, но достатъчно ефективен на такова разстояние, а освен това бе в ръцете на човек, който знаеше как да го използва.

— Господи!… Какъв ти е проблемът бе, човек?

— Нямах никакви проблеми, преди да се появиш тук.

Бош вдигна ръце пред гърди.

— Чакай, успокой се.

— Ти се успокой. Свали проклетите си ръце надолу. Искам да хвърля още един поглед на значката ти. Извади я и я хвърли насам. Бавно.

Бош се подчини, опитвайки се да огледа пристана, без да завърта глава повече от пет-шест сантиметра — намираше се на напълно пуст пристан, сам и невъоръжен. Хвърли служебния си портфейл в краката на Маккитрик.

— А сега искам да заобиколиш мостика и да идеш на кърмата в онзи край. Застани до парапета така, че да те виждам. Знаех си, че все някой ще се опита да се ебава с мен някой ден. Сбъркал си и човека, и деня!

Бош се подчини, хвана се за перилата при кърмата, за да не залита, и се извърна с лице към Маккитрик. Без да изпуска Бош от очи, той се наведе и вдигна портфейла-После влезе в кабината, оставяйки пистолета върху пулта за управление. Нямаше смисъл да опитва нещо — Маккитрик ще го изпревари. Бившето ченге се наведе, врътна нещо и моторът весело запя.

— Какви ги върши, Маккитрик?

— Аха, сега вече съм Маккитрик, а? А къде остана „Джейк“?… Отиваме за риба, драги — нали искаше да ловиш риба? Точно това и ще направим. И още нещо: опиташ ли се да скочиш от лодката, ще те застрелям във водата, без да ми мигне окото.

— Спокойно, нямам намерение да скачам.

— Сега се наведи през парапета, откачи онова въже от куката и го метни на кея.

Бош изпълни нарежданията му. Маккитрик откачи и другото въже от кнехта, върна се до пулта за управление и изкара лодката плавно от пристана на заден ход, а после даде пълен напред и Бош усети полъха на топлия солен бриз, който бързо изсуши потта му. Ще скочи, щом излязат от залива или щом се приближат до други лодки.