Дневен патрул
- Автор: Лукьяненко Сергей Васильевич, Васильев Владимир Николаевич
- Серия: Патрулите #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Васил Велчев
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Дневен патрул». Краткое содержание книги:
Вие вече знаете историята на Нощния патрул. Сега е време да научите и историята на Дневния патрул.
Послушайте, за себе си ще ви разкажат прокълнатите и проклинащите, онези, които ценят свободата повече от всяка Светлина, онези, чиито съдба ги е обрекла да черпят от живота, а не да дават.
И тогава може би ще разберете, че не всичко във вечната война между Доброто и Злото е толкова просто.
Всъщност какви ги вършех? Не се ли бях прицелил твърде високо? Малко ли бяха силните магове в Москва? Пък макар и да не работят в Патрулите? Нямаше да се изкачвам вечно по стълбата — безкрайни стълби няма. И аз щях да си намеря майстора, още повече че московчаните бяха магове с опит, често дори вековен. А аз самият дори не знаех какво умея и какво — не. Все още бях дивак. Пък и кой би гарантирал, че силата ми няма да изчезне по същия чудотворен начин, по който се беше появила?
Така че не бързай, Виталик, не предизвиквай събитията. По-добре си помисли какво лошо може да ти донесе отиващата си нощ. И недей да дърпаш котката за опашката, ускори крачка…
Бързо стигнах до Шчолковско шосе, спуснах се в подлеза и застанах с вдигната ръка на отсрещната страна на улицата.
В Москва ми харесва това, че дори посреднощ или в ранни зори е достатъчно да вдигнеш ръка — и веднага към банкета ще се приближи някоя кола. А в Николаев може да висиш така половин час и никой дори няма да си помисли да спре. Но тук всичко решават парите. Всеки има нужда от тях.
ВДНХ, половин рубла на километър. Стандартната такса.
Седнах в новичкия фолксваген и се понесох към почти осезаемите неприятности.
Още долу, пред хотела, усетих, че защитата на стаята ми е повредена. Всъщност тя беше сработила, и то както трябва, но точно там беше най-големият ми проблем. Без да поглеждам никого, аз се качих на шестия етаж, отидох до стаята си, мушнах ключа в ключалката и за миг застинах пред вратата.
Е, добре. Каквото има да става, ще става.
Той лежеше насред стаята, разперил ръце. Лицето му беше детински учудено и обидено, сякаш изведнъж вместо бонбон беше намерил в обвивката зъл стършел, незабавно забил жилото си в непредпазливо подложения пръст.
Беше се натъкнал на Пръстена на Шааб. Проста, но мощна магия. И естествено, не е знаел нужната дума. Той, младият детектив-неудачник, Андрюха Тюнников, който се беше опитал да ме обвини в убийството на момичето, Светлият от Нощния патрул.
Ако беше малко по-опитен, никога не би се напъхал в защитено от Пръстена място. Аз дори не бях включил в защитата цялата стая, а само гардероба със сака.
И точно това сега хич не ми трябваше — ако Светлите разглеждат смъртта на обикновените хора само като бракониерство, то убийството на Различен е престъпление от съвсем друго равнище. Това вече намирисва на трибунал.
Ама нали бях затворил територията си по разбираем за Различните начин! Това е мое! Не си пъхайте носа тук! Забранено е!
Не, той се беше намърдал. И край — беше се успокоил в Сумрака… Глупав младок! Нима е искал да се подмаже на началството?
Трябваше да си призная. Иначе така идяха да ме разпитат, че да ми се стъжни.
И аз се пресегнах към телефона — не клетъчния, а обикновения, който стоеше на масата. Номерът незабавно изплува услужливо в паметта ми.
— Нощния патрул? Обажда се Виталий Рогоза, Различен, Тъмен. Тук при мен е ваш сътрудник. Андрей Тюнников, ако не се лъжа. Мъртъв е. Ще дойдете ли? Хотел „Космос“, стая шестстотин и дванайсет.
Колкото и да е странно, не Светлите пристигнаха първи. Веднага щом на етажа се появиха Различни — а те бяха двама — сякаш ме блъсна нечия енергия. Тези двамата бяха Тъмни магове и бяха изпълнени до пръсване с мрачна сила, която по нещо наподобяваше Сумрака, само че беше по-плътна и по-тъмна. Дългият, постепенно изтъняващ език на този сумрак изтичаше направо през основите на хотела някъде долу, в земята. И според мен дори още по-надълбоко. Под земята.
Почукаха на вратата — с подчертана учтивост.
— Да! — обадих се аз, без да ставам от креслото. — Отворено е, влизайте!
Те влязоха. Моят познат от апартамента на Първомайска, Шагрон. И още един, също маг, доколкото разбрах. Пълничък като Шагрон и мургав. И силен. По-силен от партнъора си. Но въпреки очакванията ми все пак пръв заговори Шагрон. Изглежда при всички патрулни беше прието главният да е по-мълчалив — Антон също предпочиташе да слуша.
— Добра нощ, колега.
Аз изсумтях:
— Добра? Шегувате се, колега.
Нарочно произнесох „колега“ със същия тон, с който го беше казал Шагрон. Но не беше лесно да му въздействам и в това се състоеше основното му предимство пред мен. В опита. Можех да разчитам само на евтини кавалерийски атаки или на внезапно прозрение и на своята мистична стълба, която услужливо ми предоставяше стъпало след стъпало и организираше съответния тласък на съответното място.