Шепотът на розите
- Автор: Медейрос Тереза
- Язык: болгарский
- Жанр: Исторические любовные романы
Электронная книга - «Шепотът на розите». Краткое содержание книги:
— Това не е поведението, което господарят на клана очаква от съпругата си.
— О! Цял живот имах поведение, което се очакваше от мен — и какво ми донесе това? То няма да ми помогне да се забавлявам като невъзпитаните момиченца тук. — Морган се ужаси, когато тя се наведе към него и загриза крайчето на ухото му с острите си зъбчета. — Твоите хора не са и наполовина толкова глупави, за каквито ги мислиш, Морган Макдонъл. Ако един ден решиш да споделиш леглото ми, ще си имаш достатъчно работа и няма да ти остане време да се цупиш.
Преди Морган да се е отърсил от ужаса, Сабрина стана и се отдалечи грациозно. Недоволни от мълчанието на господаря си, мъжете от клана постепенно напуснаха масата му.
Сабрина плесна с ръце, за да привлече вниманието им, макар че отдавна го беше завладяла.
— Искам да вдигна тост. — Тя грабна една чаша и я вдигна високо във въздуха. — За новото ми семейство! За Макдонълови!
Мъжете я подкрепиха с ликуващи викове, макар и малко несигурни. Колкото и да се бояха от гнева на господаря си, Макдонълови не можеха да устоят на такъв тост. Когато Фъргъс предложи на Морган още уиски, той взе бутилката от ръцете му. Изпи остатъка на един дъх и изтри уста с опакото на ръката си.
Сабрина поднесе чашата към устните си. Силният алкохол превърна гласа й в дрезгав алт и извика сълзи в очите й.
— Обещах на Фъргъс да го науча на нова песен и в противоречие с онова, в което може би вярва господарят ви, ние, Камерънови, държим на обещанията си. — Тя запляска с ръце и затропа с крака в завладяващ ритъм.
Ентусиазмът й зарази присъстващите. Момчето с барабана погледна несигурно към Морган, но в следващия миг пое такта. Още ръце и крака подеха ритъма, запляскаха и затропаха и залата затрепери.
Сабрина извиси ясния си глас:
— Сабрина! — изрева Морган.
Бутилката с уиски се счупи в ръката му. Той изтърси кехлибарените парченца стъкло, сякаш бяха листа от роза. Момчето с барабана се скри под масата. Пляскащите ръце спряха насред движенията.
— Пак ли меланхолия? — пошепна Сабрина, но не посмя да каже нищо повече, защото Морган скочи и отиде при нея.
Целта на тазвечерната й постъпка беше да изтръгне реакция от него, но хищническият поглед, с който я удостои, й напомни, че не бива да дърпа дявола за опашката. Твърде късно. Дяволът беше прегладнял и нищо не можеше да го спре.
Мъжете, които бяха наставали, бързо се разделиха, за да му сторят път. Сабрина искаше да издържи, но краката й бяха на друго мнение. Тя се отдръпна назад, докато се опря в ръба на една маса. Морган застана пред нея в целия си грамаден ръст. В първия ужасяващ миг тя се запита дали пък няма да престъпи клетвата си и да я набие пред всички.
Тя разтърси косите си и събра целия си инат.
— Надявам се, че скромната ми песничка не те е разсърдила. Мислех, че ще се почувстваш почетен от тези хвалби към… — Гневното смръщване на съпруга й я лиши от дар слово. Зъбите й здраво захапаха долната устна.
— Към издръжливостта на Макдонълови? Към смелостта им? — предложи той.
Хвана я за ръката и я помилва с подигравателна нежност, която направи докосването брутално. Тънката линия около устата му й напомни, че съществуват много по-страшни наказания от връзването на ръцете.
Тя се принуди да отмести поглед от широкия му гръден кош.
— Това е само песен. Не исках да обидя никого.
Той я пусна, но облекчената въздишка спря в гърлото й, когато ръката му се плъзна под косата на тила й.
— Никого не си обидила. — Пръстите му се заровиха в гъстите кичури. — Само се уплаших, че би могла да повярваш, че авторът на песничката е искал да ни поласкае. Би ли желала частна демонстрация?
Връхчетата на пръстите му намериха трепкащите нерви по кожата на главата й. Сабрина отметна глава назад и се наслади на приятното усещане.
— Не, благодаря. Вярвам ти и така.
Могъщото тяло на Морган не позволяваше на хората в залата да видят какво става между тях.
— Тогава публична? — Коварният тон на гласа му й подсказа, че е избързала, отишла е твърде далече и че той има желание, воля и способности да й докаже славата си.
Все пак не беше подготвена за шока, когато ръката му се плъзна в блузата й и намери голата й гръд. Той размачка меката закръгленост с дланта си, докато палецът му кръжеше около чувствителното връхче. Тялото на Сабрина реагира със смайваща бързина. А триумфалното му изражение й подсказа, че той го беше забелязал.
Коварството му беше по-страшно от всички глупави номера, които й беше погаждал като момче. Безличното докосване нарани не само тялото й, но и най-дълбоките, най-нежните тайни на сърцето й.