Лавинен огън
- Автор: Гудкайнд Терри
- Серия: Sword of Truth #9
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невена Кръстева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Лавинен огън». Краткое содержание книги:
Престои най-важната битка, а с магията нещо определено не е наред-изчезват пророчески текстове, променят се книги. И Калан? Къде е Калан?
Забравена от всички, заличена от съзнанието им с помощта на коварна древна магия, Майката Изповедник е в плен на зли сили, за които животът няма никаква стойност. Лавинният огън ще заличи съществуването. Лавинният огън ще разплете нишката на живота. Освен ако…
— Да, точно така — обади се Кара. — Ничи ти направи заклинание, точно както твърди. Не можех да направя нищо, понеже тя нападна теб. Ако беше използвала силата си срещу мен, щях да обърна дарбата и срещу самата нея, но тя въздейства направо върху теб и аз нямаше какво да направя.
Ричард изтри струйка пот от челото си.
— Ти си обучена да убиваш с голи ръце. Ако не друго, защо поне не я фрасна с камък по главата?
— Защото щях да нараня теб — отвърна Ничи вместо Кара. — Или дори да те убия, ако само бях заподозряла, че се кани да предприеме нещо.
— И тогава Кара щеше да те пипне — напомни и Ричард.
— По онова време нямах нищо против да пожертвам живота си — изобщо не ме интересуваше. Знаеш го.
Поне това Ричард наистина го знаеше със сигурност. По онова време Ничи не ценеше живота — най-малко собствения си живот. Този факт я превръщаше в огромна опасност.
— Грешката ми е, че не нападнах Ничи, преди тя да пипне теб — продължи Кара. — Ако я бях подмамила да ме нападне с магия, щеше да ми падне. Нали това е работата на една Морещица. Но аз се провалих.
— Нямаше как да направиш подобно нещо — намеси се Ничи. — Аз ви изненадах. Не си се провалила, Кара. Понякога просто не съществуват шансове за успех. Понякога няма изход. За вас двамата моментът беше именно такъв. Нещата бяха в мои ръце.
Безнадеждна работа. А-ха да ги притисне в ъгъла, и те пак му се изплъзваха.
Ричард отпусна ръка на гладкия мрамор, умът му работеше трескаво, опитвайки се да разбули загадката — каква би могла да бъде причината те да забравят. Накрая реши, че вероятно би могъл да елиминира проблема, ако знае какво го причинява.
Изведнъж в главата му изплува споменът за нещо, което им бе разказал преди няколко вечери, докато лежаха в импровизирания си навес.
Четиринадесета глава
РИЧАРД ЩРАКНА С ПРЪСТИ.
— Магия. Точно така. Помните ли като ви разказах как Калан се появи в Еленовата гора, близо до мястото, където живеех. Оказа се, че е дошла да търси изчезнал велик магьосник.
— Е, и? — попита Ничи.
— Калан търсеше могъщия магьосник, понеже Зед бе напуснал Средната земя преди моето раждане. Някога Мрачния Рал изнасилил майка ми и Зед искал да и осигури безопасност.
Кара сбърчи чело подозрително.
— Както ти твърдиш, че си отвел онази жена, съпругата ти, в далечните планини, за да и осигуриш спокойствие, след като е била нападната?
— Ами да, да речем, но…
— Нима не виждаш какво правиш, Ричард? — попита Ничи. — Събираш неща, които си чул, и ги влагаш в съня си. Не забелязваш ли нишката, която свързва двете истории? Това е нещо обичайно за съня. Съзнанието се опира на познати ситуации и неща, за които е чуло.
— Не, не е така. Просто ме изслушайте.
Ничи се съгласи с кратко кимване, но сключи ръце зад гърба си и повдигна брадичка като строг учител, който изпитва непослушен ученик.
— Да, вероятно има общи неща — призна накрая Ричард, почувствал се неловко под пронизителния поглед на Ничи. — Но в известен смисъл точно там е въпросът. Нали разбирате, на Зед му е писнало от съвета на магьосниците на Средната земя, също както на мене ми писна да помагам на хора, които вярваха в лъжите на Ордена. Разликата е там, че Зед е искал да ги остави да си понесат последствията от собствените действия. Не е искал да имат възможност да идват и да го молят за помощ, когато се окаже, че са загазили вследствие на стореното от самите тях. Когато е напуснал Средната земя и е заминал за Западната, е хвърлил специално заклинание, за да накара всички да го забравят.
Ричард се надяваше да го разберат, но те само го гледаха.
— Зед използвал специално магическо заклинание, за да накара хората да забравят името му, да забравят кой е, за да не идват да го търсят. Сигурно същото се е случило и с Калан. Някой я е похитил и е използвал магия не само за да заличи следите и, но и да изтрие спомена за нея от съзнанието на всички. Затова не си я спомняте. Затова никой не си я спомня.
Думите му явно изненадаха Кара. Тя хвърли поглед към Ничи. Ничи облиза устните си и въздъхна тежко.
— Сигурно така е станало — продължи да настоява Ричард. — Няма друго обяснение.
— Ричард — подхвана Ничи тихо, — нещата не стоят така. Това, което казваш, е абсурдно.
Той не разбираше как е възможно Ничи, бидейки магьосница, да не прозре истината.
— Напротив, много е смислено. Благодарение на магията хората забравят Зед. След като се запознах с Калан в гората, тя ми разказа, че търси великия магьосник, но никой не може да си спомни името му, понеже е направил заклинание, за да ги накара да го забравят. Сигурно и при Калан е използвана подобна магия.