Пилето
- Автор: Уортън Уилям
- Язык: болгарский
- Переводчик: Тодор Вълчев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Пилето». Краткое содержание книги:
Гледам го сега как клечи пред мен беззащитен, безсилен, с празен поглед. И започвам да съзнавам, че и над него е било извършено някакво насилие. И той страни от самия себе си.
Алфонсо беше твърде зает, та не пееше много, но сега, когато Пилето мъти втори път и малките се хранят вече сами, гласът му отново се чува.
Първия път запя лекичко, кацнал на най-горната пръчка. Аз пишех домашното си и в птичарника цареше полумрак. Каква наслада да го чуя отново. Той пееше без страст, някак иносказателно, сякаш се мъчеше да разкаже на децата си за света извън клетката.
На другата сутрин запя тъкмо когато се събуждах. Останах да лежа в леглото и се мъчех да схвана какво казва той. Зная, че ако мога да се преобразя в Алфонсо, ще мога да разбирам какво ми говорят канарчетата, Лежах със затворени очи и е мъчех да стана Алфонсо, да добия усещането, че аз пея, а не той. Да, ето че става. Долавям нещо, само че не мога да го превърна в мисъл или слово.
Покрай Алфонсо тъмничкото малко и жълтичкото, дето го мислех за женско, започнаха да издават някакви цвъртящи звуци. Това е сигурен признак, че са мъжки. Като слушаха още няколко дни песните на Алфонсо, всичките малки взеха да цвъртят едно през друго. Не е за вярване, но очевидно цялото първо люпило е мъжко.
В училище песните на Алфонсо непрекъснато звучат в главата ми. Няма начин да ги възпроизведа с моето гърлище и с тая мека уста, но съм ги запаметил. Така се запаметява музика, изпълнявана от оркестър. Помниш не само мелодията, но в главата ти звучат отделните инструменти, че и акордите. По същия начин в главата ми звучат песните на Алфонсо.
Започвам да приучвам малките да не се страхуват от мен. Влизам в птичарника със семе или листа от глухарче или нарязана ябълка. Слагам храната било на коляното си, било на върха на обувката, сядам и чакам. Обикновено ще долети Пилето, за да ме поздрави и да похапне. Отначало малките се плашат, но лека-полека и те свикват да идват и да кълват, макар и много предпазливо. След една седмица приучих тъмното и шаренкото да стоят на пръста ми. Дори Алфонсо започна да си взема храна от върха на обувката ми, а веднъж и от коляното. А той е много подозрително същество.
Пилето вече не обича да я вземам в ръката си. Става нервна и бяга, когато се опитам да я хвана. Това, изглежда, е свързано с майчинството. Отговорността й като майка е твърде голяма и тя не иска да поема никакви рискове.
А лошотията на Алфонсо явно води началото си от тъмния цвят. Тъмното малко вече избутва от гнездото другите. Единственото, което му оказва някаква съпротива, е шаренкото. Жълтите са толкова добрички, че сами му отстъпват място или го чакат да излезе, за да влязат те.
Веднъж тъмното се самозабрави и се опита да избита Алфонсо от пръчката. Алфонсо просто отлетя. Но малкото се спусна след него. Когато Алфонсо разбра каква е работата, изправи се и го клъвна здравата по главата. Горкото малко тупна на пода на птичарника и зашеметено, взе да се върти в кръг. Алфонсо продължи своите си занимания и с това всичко приключи.
Вторите се родиха всички в една сутрин. Четири. И все тъмни, няма чисто жълти. Пилето и Алфонсо се заеха с обичайните грижи. Те, изглежда, си бяха създали правило да не допускат в кафеза малките от първото люпило. А за спазването на правилото се погрижи Алфонсо. Само няколко клъввания по главите и застрашително отваряне на човката бяха достатъчни, за да схванат малките какво се иска от тях.
Вече бях изнесъл старото гнездо. Бях почистил и онази част на клетката, която бе оплескана с курешки. Новите растяха много бързо. Почти за нула време започнаха да подават глави от гнездото. Аз се отказах от всякакви опити да позная кои са мъжки и кои женски. Две от новородените бяха изцяло тъмни като Алфонсо, а другите две имаха светли гърди и тъмни крила. Главата на едното от вторите беше тъмна, другото пък имаше точка над лявото око. Малките бяха почти на три седмици, когато се случи нещастието.
Онова с тъмната глава вече няколко пъти беше падало от гнездото. Всяка вечер аз го слагах при другите, преди да угася лампата.
Една сутрин влизам в птичарника и виждам, че то пак е паднало през нощта. Вземам го. То е цяло сковано, краката му са изопнати и е ледено студено. Държа го в ръката си с надежда, че топлината й ще го съживи, обаче то не помръдва. Слагам го в топла вода, като държа главата му над водата, но пак нищо. Горкичкото, то беше премръзнало през нощта; беше мъртво. Стана ми жал за Пилето и Алфонсо. Но виждам, че те продължаваха да хранят другите и сякаш не забелязваха, че едно липсва. Сам не зная какво очаквах да направят. Птиците не могат да плачат. Според мен единствените същества, които могат да плачат, да се смеят и да лъжат, са хората. Ние навярно сме и единствените, които имаме що-годе представа за смъртта. Наистина повечето животни се мъчат да избягнат смъртта, но те, струва ми се, не правят трагедии от нея.