Заложникът
- Автор: Грифин Уилям
- Серия: The Presidential Agent #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветана Генчева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Заложникът». Краткое содержание книги:
Съпругата на дипломат е отвлечена в Аржентина, а съпругът й е убит пред очите й. Децата им ще бъдат следващите, такова е предупреждението, ако тя не каже къде е брат й, дипломат от ООН, замесен в нечисти сделки, свързани с програмата „Петрол срещу храни“. Липсва огромна сума пари и ръце от всички краища на света се протягат, за да ги вземат. Те няма да се поколебаят нито за миг да пролеят кръвта на всеки, който се изпречи на пътя им…
— Според мен ще предпочете да се занимава с това, вместо да лежи в леглото си в „Уолтър Рийд“ или да си стои вкъщи.
— Ще разбера дали е така, но ако ти откажа, после няма да мога да намеря достатъчно оправдания за пред президента. А като знам в какво настроение е в момента, едва ли ще изслуша обясненията ми. „Господине, майор Милър е в «Уолтър Рийд» и се възстановява след операция на коляното.“
— Да, господине.
— Ще ти се обадя, когато разбера по кое време пристигат самолетите.
— Благодаря ви, господине.
— Чарли, нали си чувал израза, че „добрите дела не остават ненаказани“?
— Да, господине.
— Почти съжалявам — отбележи, че използвам „почти“, — че намери онзи проклет „727“.
— Разбирам, господине.
(ДВЕ)
— Докторе, чакайте да видим дали съм ви разбрал правилно. — Секретарят на Вътрешна сигурност разговаряше по телефона със завеждащия ортопедичното отделение в Армейския медицински център „Уолтър Рийд“. — Значи, ако майор Милър държи крака си неподвижен, няма причина да остава в „Уолтър Рийд“ през петнайсетте дни до свалянето на гипса?
— Значи е наясно с всичко това и може да ползва болничния си, така ли?
Хол погледна Джоуел Исаксън, отпуснал се на стол от другата страна на бюрото, докато повтаряше думите на лекаря.
— Препоръчвате му да се прибере у тях и да разчита на грижите на майка си, която познавате открай време.
— Мислите, че трябва да съм наясно, че майор Милър е противен инат също като баща си, когото познавате от по-дълго, отколкото майка му, и го казвате, защото, въпреки съветите ви, той е решил да не излиза в болнични.
Исаксън се усмихна и поклати глава.
— С ваше разрешение, докторе, бих искал да поканя майор Милър да се заеме с някои дребни задачи — чисто административни — в офиса ми. Ако е съгласен, ще го настаня на подходящо място — с обслужване по стаите — и ще му осигуря човек, който да се грижи за него.
— Само да си пази крака ли? Няма проблем, докторе.
— Джоуел, обади му се — нареди секретар Хол. — Ако се обадя аз, той ще го приеме като заповед.
Исаксън кимна и посегна към телефона на Хол. Хол му подаде листче с телефона на „Уолтър Рийд“ и Исаксън го набра.
— Включи говорителя — нареди Хол.
— Дик, обажда се Джоуел Исаксън. Удобно ли е да говорим?
— За какво?
— Да ми кажеш как си, например.
— Чак до задника са ме опаковали в гипс.
— Как си?
— А ти, Джоуел, как щеше да бъдеш, ако са те натъпкали в гипс чак до топките?
— Мислех, че ще те пуснат в болнични, за да се прибереш у вас.
— Опитват се да ме накарат да си взема болнични и да се прибера у нас.
— Ти не искаш ли?
— Кажи ми, Джоуел, ако беше опакован в гипс чак до топките, щеше ли да се съгласиш да минеш курсовете за кореспонденти, които предлагат от командването и колежа към Генералния щаб?
— Нещо не те разбирам.
— Точно това е замислил генерал-майор Милър за любимия си син. Друга подобна възможност нямало да има, затова не бивало да се губи нито секунда.
— И какво смяташ да правиш?
— Гледам повторенията на разни сериали по телевизията. Не успях да убедя нито една от сестрите да ми прави компания в леглото.
— Трябва ни малко помощ в офиса. По за два часа на ден. Интересува ли те?
— Джоуел, кога за последен път те е целувал двуметров чернокож? Кога трябва да се явя?
— Дори не ме попита каква е работата.
— Ще цитирам Кларк Гейбъл в „Отнесени от вихъра“. Гледах го два пъти, докато бях тук. „Честно да ти кажа, мила, пет пари не давам!“
— Да мина ли утре сутринта, за да те взема? Надявам се, все още си добре дошъл в апартамента на Чарли?
— А защо не дойдеш да ме вземеш веднага? И къде е това копеле? Трябваше да ми донесе една бутилка онзи ден, а никакъв го няма.
— В Аржентина е.
— Току-що гледах новините по „Фокс Нюз“. Лошите видели сметката на Джак Пачката. Чарли пък какво общо има с това?
— Ще ти разкажа, когато дойдеш.
— Кога ще стане?
— Чакай малко, Дик — помоли го Исаксън, изключи високоговорителя, покри слушалката с ръка и погледна секретар Хол.
— Върви да го вземеш — нареди Хол.
— Дик, ще съм при теб след около половин час — каза Джоуел.
— Щом не може по-бързо — отвърна Милър и затвори.
(ТРИ)
Кастило излезе от телефонната кабина и се усмихна на шефа на свързочния център.
— Благодаря ви. — Посочи кафе-машината. — Има ли някакъв шанс да получа една чаша?
— Заповядайте, господине — отвърна мъжът и подаде на Чарли порцеланова чаша.