Пеликан в Бландингс
- Автор: Удхаус П. Г.
- Язык: болгарский
- Переводчик: Веселина Тихолова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Пеликан в Бландингс». Краткое содержание книги:
— Е-хей, здравей. Много ти е удобно тук, а. Не ставай. В книгите по етикет се казва, че един джентълмен винаги трябва да се изправя в присъствието на дама, но това не се отнася за джентълмените, полегнали в хамаци и с котки върху коремите си. Дойдох само да се сбогуваме.
Гали се изправи, макар това да му струваше преместването на котката. Той постави монокъла на мястото му и я изгледа с недоверие, примесено с лек укор.
— Напускаш ли?
— След една-две минути.
— Ти каза, че няма да го направиш.
— Промених плановете си. Не ме гледай така укорително. Не че се страхувам дали няма да ме издадеш. Знам, че честната дума на Трийпуд е закон. Но много неща се случиха, откакто си бъбрихме на покрива. Мога ли да говоря спокойно пред котката? Питам, защото за момента това е тайна и не бих искала да се разчуе. Ще се омъжвам.
— Какво?
— О, да. Всичко е уредено.
Едно ужасяващо предположение премина като ток през стегнатата фигура на Гали. Гласът му потрепера.
— Не Дънстъбъл?
— Опазил ме Господ, не. Защо пък точно той?
— Богато момиче, каквото според него си ти, не може да не очарова мъж, влюбен в парите, какъвто е той. Ухажваше те дни наред. Питай Кони, ако не ми вярваш.
— Значи това е правил. А аз се чудех.
— Това. Но ако не е Дънстъбъл…
— … трябва да е Уилбър Траут. И е той. Сега можеш да го кажеш.
— Какво да кажа?
— Хъм.
— Изобщо не мислех да казвам „Хъм“.
— Мислех, че ще го кажеш. С осъдителен тон.
— Никого не осъждам. Защо да не се омъжиш за Траут? Всички останали са го правили.
— А за малко да не го направя и аз преди няколко години. Бяхме сгодени.
— Единственото, което се питах, е дали е достатъчно добър за теб. Всяко момиче, което може да направи Кони за смях както я направи ти, заслужава съпруга на съпрузите. Траут безспорно е най-честитият съпруг, но дали е най-добрият?
— Ще стане. Имам какви ли не планове за Уили. Ще го убедя да си намери работа, ще намалим коктейлите и ще му помогна да разбере, че като цяло животът е сериозна и тежка работа. Ще се справи чудесно.
— И мислиш, че ще можеш да поправиш тази негова склонност да става прекалено дружелюбен към всяка блондинка?
— Със сигурност. Това е само нервен навик.
— Тогава приеми моите поздравления.
— Благодаря.
— Нали нямаш нищо против, докато те поздравявам да въздъхна.
— Давай, щом ти се иска. Но защо?
— Мисля си за моя кръщелник Джони Халидей.
— Какво му е?
— Всичко. Истинска трагедия. Обича онова момиче Гилпин и тя го обича, но не могат да се оженят, защото Дънстъбъл не е съгласен.
— Мили боже. Мислех си, че тия работи със съгласието са си отишли с времето на кралица Виктория.
— Общо взето, да, но Линда Гилпин е повереник на съда и това значи, че съдът няма да й позволи да се омъжи за, както те казват, ответната страна, ако нейният настойник не им даде зелена светлина. А нейният настойник е Дънстъбъл.
— Значи затова ме питаше на вечеря какво е повереник на съда. И херцогът няма ли да им даде зелена светлина?
— Не, освен ако не го принудя да го направи по някакъв начин. А досега не съм измислил такъв. Искам да го пипна натясно. Не знаеш ли някоя негова уличаваща тайна?
— Страхувам се, че не.
— Нито пък аз. Сега виждам колко недалновидно отхвърлихме кандидатурата му за член на Клуба на Пеликаните. Ако го бяхме допуснали, човек можеше да го държи под око и да събира материал за изнудване. Но така, както стоят сега нещата, аз съм безпомощен.
— Трудно е.
— Ужасно е трудно.
— Ситуация, в която ти се иска да дойде на помощ военноморския флот на Съединените щати. О, това е Уили — каза Ванеса, като имаше предвид ритмичното бибипкане, идващо от една натруфена кола пред входната врата. — Трябва да тичам. Ще се връщаш ли скоро в Лондон?
— Много вероятно. Няма голяма полза да стоя тук и да увещавам Дънстъбъл, освен ако не му напипам ахилесовата пета.
— Обади ми се. Ще бъда в хотел „Бариболтс“. Довиждане. И следи внимателно за тоя флот на Съединените щати. Сигурна съм, че ще дойде.
Тя побягна и остави Гали достатъчно възстановен, за да може да погъделичка котката зад ухото. Не виждаше как да сподели оптимизма й, но тя му беше повдигнала духа.
2
Колата отмина по алеята и усмивката, която грееше върху устните на лейди Констанс, докато си вземаше довиждане, се стопи. Обземаше я растяща тревога. Видът на Уилбър, разположен на кормилото, я беше обезпокоил.