— Аахз — остро каза Исстван, — понякога дори твоят хумор мъничко се поизтърква.
— Колега, аз не се шегувам — увери го люспестистият. — Ти си загубил магическите си способности. Хайде, давай, опитай нещо. Каквото и да е!
Исстван се поколеба, после затвори очи.
Нищо не се случи.
— Виждаш ли? — сви рамене Аахз. — Действително си изгубил способностите си. Всичките. И не поглеждай за помощ към твоите съдружници. Те са на същото дередже.
— Искаш да кажеш, че наистина сме спечелили? — избъблих аз, тъй като цялото значение на събитието най-накрая взе да ми влиза в главата.
— Точно така, момче.
Первектът внезапно се наклони напред и потупа Фръмпъл по рамото.
— Поздравления, драги Фръмпъл! — възкликна той. — Трябва да призная: не мислех, че ще се осмелиш да го направиш.
— Какво? — примигна търговецът.
— Просто се радвам, че това урежда нашия дълг към теб — продължи без пауза Аахз. — Сега нали няма да се отметнеш?
— Хей, деволе! — в гласа на Исстван се чернееше заплаха. — Ти ли ни причини тази мизерия?
— Аз… аз… — запъна се Фръмпъл.
— Давай, търговецо. Злорадствай! — насърчи го Аахз. — В момента той не е способен да ти стори нищо. Освен туй ти можеш да се телепортираш оттук винаги когато поискаш.
— Не, не може! — изръмжа Хигинс и ръката му се метна напред.
Улових проблясъка от малка топка, летяща във въздуха, преди тя да избухне в челото на Фръмпъл с облаче от лилав пушек.
— Ама… — започна деволът, но бе твърде късно.
Насред жеста крайниците му се вцепениха и лицето му замръзна. Вече имахме на склад друга статуя.
— Добър ход, Хигинс — възхити се Аахз с блеснали очи.
— Ако не ти е много трудно, колега Аахз — намеси се Исстван, — би ли могъл да обясниш какво става наоколо?
— А-а-а! — рече моят наставник. — Ей тук е цялата работа.
— Това ми звучи познато — измърмори Куигли.
Аз го сръгах с лакът в ребрата. Все още не бяхме приключили.
— Изглежда, Фръмпъл е научил от Трокуудъл за твоите планове. Очевидно се е уплашил, че ако успееш да завземеш измеренията, ще въдвориш контрол върху цените и по такъв начин ще го изхвърлиш от бизнеса като едър търговец. Нали ги знаеш деволите какви са?
Имповете изсумтяха. Исстван кимна замислено.
— Както и да е, той решава да те спре — продължи нашият водач. — За да го постигне, чрез шантаж ни заставя нас четиримата да му помогнем. Ние трябваше да организираме диверсия, докато Фръмпъл осъществява истинското нападение.
— Добре де, какво направи? — подтикна го Хигинс.
— Сипа нещо във виното — обясни Аахз. — Не си ли спомняш?
— Кога? — запита Брокхърст.
— Когато пусна този фалшив кристал в каната, сещаш ли се?
— Но той също пи от въпросната кана! — възкликна Хигинс.
— Точно така, ама предварително беше взел противоотрова — завърши не без апломб первектът.
Другият имп плю с отвращение:
— Значи сме заседнали тук! О, ужас!
— Знаеш ли, Аахз — бавно отрони Исстван, — мисля си, че дори и всичко да се е случило именно тъй, както ни го описа, ти и твоите приятели сте изиграли доста голяма роля в заговора.
— Прав си, колега, обаче аз съм готов да ти предложа сделка.
— Каква сделка? — облещи се подозрително ханджията.
— Тя е от две части. Първо, за да изчистя Танда и себе си, загдето ти се противопоставихме в последното ти домогване за власт, мога да транспортирам теб и двамата твои съдружници вън от това измерение.
— Хмм… — каза Исстван. — А втората част?
— Колкото до втората част, съгласен съм да ти дам възможност за върховно отмъщение над Фръмпъл. Насреща искам обещание да не гониш карез на нас четиримата за участието ни в днешната ти несполука.
