Огнен цикъл
- Автор: Клемент Хол
- Год: 1982
- Язык: болгарский
- Год: "Георги Бакалов"
- Переводчик: Александър Бояджиев
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Огнен цикъл». Краткое содержание книги:
Хал Клемънт е един от най-типичните писатели на «твърда» научна фантастика. Първата му литературна публикация е във списанието «Astounding», където през 1942 г. е публикуван неговият разказ «Proof». Първият роман на Хал Клемънт — «Needle» излиза през 1950 г. През 1954 г. излиза неговият роман «Mission of Gravity», който поставя началото на цикъла за планетата Месклин. Книгите от този цикъл стават и най-популярните произведения на Хал Клемънт.
През 1998 г. Хал Клемънт е награден с Grand Master Award, а през 1996 г. разказът му «Uncommon Sense» е отличен с награда Хюго за най-добър разказ за 1946 г.
— Предполагам, че сте прочели нашето резюме по въпросите на регенерацията. Приемам, че тези хора са направо изумителни в някои отношения, но не бих казал, че представляват някаква опасност.
— Защо не? Нима те не попадат точно в графата на онези същества, които влизат в нова среда без естествените си неприятели и се размножават, неограничавани от нищо? Само за няколко години те ще залеят човечеството.
— Не виждам как. Народът на Дар има същите естествени неприятели, както и хората: всички месоядни животни плюс собствените си заболявания. Според думате на Дар те също боледуват. Следователно ще пренесат и болестите със себе си.
— Но главният причинител на смъртта на тяхната раса е топлината. Какво ще стане, ако те се установят на Земята, Тано, Хекла или някой друг от световете, имената на които вие знаете не по-зле от мен? Та те практически ще бъдат безсмъртни!
— Наистина, топлината им е необходима, за да загинат «нормално», но аз мисля, че вие забравяте нещо друго. Тази топлина им трябва и за тяхното размножаване.
— Може да се нарече така, но може да бъде и разчленяване. Какво стана в залива Чесапийк, когато ловците на стриди решиха, че ще се отърват от морските звезди, като ги насекат и хвърлят във водата?
— Господин командир, вие изпускате най-важното, така както е станало и с младия Крюгер, струва ми се. А то е, че народът на Дар Ланг Ан трябва да умре, за да се повтори отново. Помисляли ли сте така за нещата?
Настъпи дълго мълчание, преди командирът на кораба да отговори.
— Не, трябва да си призная, че не съм. Това наистина променя всичко. — Той се замисли отново. — Имате ли представа защо става така, или по-скоро как протича всичко това, защото за подобна планета то очевидно представлява еволюционно развитие?
— Да, имам представа. До нея стигнахме трудно, главно поради многобройните доказателства, че резките климатични промени са започнали едва от последните десетина милиона години насам; нишката ни даде един организъм, който живее на нашата планета.
— Какво! Кое земно същество би издържало тукашната промяна на условията?
— Никое, поне доколкото аз знам; нишката е по-друга. Един от нашите хора, Елърби, проведе експеримент с «топли» животни, получени по обичайния път. Той си бе поставил за цел да провери дали месоядните индивиди оставят достатъчно от своите жертви, за да могат те да се възпроизведат, а така също евентуално и да наблюдава регенерационния процес, за който ни бе разказал Дар, тъй като ние не знаехме дали той важи и за «топлите» форми на живот. Естествено Елърби направи всичко възможно, за да следи вида и броя на животните, и затова след известно време бе малко изненадан, когато откри същества, които не бе виждал дотогава. За щастие той не ги записа като пропуснати бройки, а провери внимателно всичко и откри, че при промяна на температурата и атмосферата е възможно да се появят нови животни, при това от почва, в която не е имало «родители».
— Какво значи всичко това?
— Това значи, че някои от «топлите» форми се появяват от някаква микроскопична спора, която живее в почвата по време на неблагоприятния сезон. Не сме сигурни дали същото не се отнася и за «студените», защото досега не сме намерили доказателства в подкрепа на това предположение.
— И какво последва от цялата работа?
— Елърби се усъмни в общата теория, че Дар Ланг Ан и онази морска звезда с огън в жилите са редуващи се поколения на един и същ вид. Обсъдихме въпроса на едно от редовните заседания; оказа се, че има и други доказателства в полза на неговата идея. Дан Льокло намери в един вид животни определен брой малки, леко сплеснати клъбца с костно съдържание; опитите показаха, че именно те са източникът на «топлото» поколение на този вид. Ако те бъдат отделени, преди животното да се изложи на топлината и азотния двуокис, не се появяват потомци, макар че плътта му реагира по познатия вече начин, но ако клъбцата бъдат подложени на изменените условия, появяват се зародишните образци на «топлата» форма.
— Не виждам какво означава всичко това.
— Изглежда то означава, че «топлите» и «студените» са напълно чужди една на друга форми на живот със самостоятелни пътища на развитие. Всяка от тях отделя спори или нещо подобно, които преживяват неподходящите условия. Естественото еволюционно развитие е придало на някои от тях способността да вграждат своите спори в телата на активни животни от другия вид, например по пътя на изяждането, както все още постъпват някои паразити на Земята.
— В такъв случай е трябвало да откриете семената или каквото и да представляват те, във всички обследвани същества. А вие сам казахте, че са били намерени само в едно от тях. Как ще го обясните?