Съдбата на Шута
- Автор: Хобб Робин
- Серия: Шутът и убиецът #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венцислав Божилов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Съдбата на Шута». Краткое содержание книги:
Убиец, шпионин и майстор на Умението, Фицрицарин вече е твърдо установен в кралския двор в Бъкип. Заедно с принц Предан, наставника си Сенч и слабоумния, но надарен с огромен талант в Умението Шишко, Фиц се опитва да помогне за изпълняването на мисия, която би могла да осигури мира между Шестте херцогства и Външните острови и да спечели за Предан ръката на нарческа Елиания. Нарческата е поставила на принца немислима задача — да обезглави дракон, скован в ледовете на остров Аслевял. Но не всички кланове от Външните острови подкрепят опитите да се посегне на почитания им защитник. Дали зад искането на нарческата не се спотайват някакви тъмни сили? И може ли Фиц да разкрие загадките навреме, за да спаси съюза — и света?
Сложно, изпълнено с атмосфера приключение с множество изненади, печелившо съчетание от силни герои и пъстроцветни общности.
Зад тях се виждаха складове, кръчми и магазини. Основният строителен материал бе камъкът. Сред многобройните малки постройки лъкатушеха тесни улички, някои приличаха по-скоро на пътеки. В единия край на залива, където бе плитко и каменисто и не ставаше за акостиране, се бяха скупчили малки каменни къщи. Над линията на прилива имаше изтеглени лодки, рибата се сушеше на въжета като простряно пране. Пушещите огньове в траншеите под тях й придаваха допълнителен вкус и в същото време запазваха улова. Деца търчаха по брега и крещяха, увлечени в някаква дива игра.
Районът, към който приближавахме, изглеждаше сравнително нов. За разлика от останалата част от града, улиците тук бяха широки и прави. Освен местния камък се виждаха и греди, а и повечето постройки бяха по-високи. Прозорците на някои бяха със стъкла. Спомних си, че драконите на Шестте херцогства бяха посетили този град, сеейки смърт и разруха сред враговете ни. Всички сгради тук бяха на една и съща възраст, улиците — прави и павирани. Странно беше да видиш подреден район в разхвърляния пристанищен град и се запитах как ли е изглеждал той, преди да бъде посетен от Искрен във формата на дракон. Още по-странно бе да си помислиш, че разрухата от войната може да стане причина за такова подредено строителство.
Над пристанището сушата се издигаше в скалисти хълмове. В защитените от вятър места растяха тъмни иглолистни дървета. Между хълмовете, по които пасяха стада овце и кози, се виеха коларски пътища. През дърветата се виеше дим от комините на едва видими колиби. Зад тях се издигаха по-високи хълмове и планини, които все още носеха снежните си корони.
Пристигнахме при отлив и кейовете се издигаха над нас, поддържани от яки греди, покрити с раковини и черни миди. Стъпалата на водещата нагоре стълба бяха все още мокри и по тях висяха водорасли. Принцът и повечето благородници вече бяха на сушата.
Слязох последен от клатушкащата се лодка и побутнах стенещия Шишко нагоре по хлъзгавата стълба. Качихме се на кея и се огледах. Официалното посрещане вече започваше. Останах настрана с Шишко, без да съм сигурен какво се очаква от мен. Трябваше да го устроя удобно някъде, по-далеч от очите на тълпата. Запитах се с безпокойство дали нямаше да е по-мъдро двамата да бяхме останали на кораба. Откритото смайване и отвращение, с което ни гледаха, не вещаеше топло посрещане. Явно островитяните споделяха мнението на жителите на Планинското кралство за децата, които се раждат непълноценни. Ако Шишко се бе появил на бял свят в Цайлиг, животът му нямаше да продължи и един ден.
Статутът ми на копеле и убиец често изискваше от мен да се спотайвам в сенките при официални случаи, така че не се чувствах засегнат. Ако бях сам, задачата ми щеше да е да се смеся с тълпата и да наблюдавам, като оставам незабележим. Но тук, на чужда земя, натоварен с болен и окаян слабоумен и облечен в гвардейска униформа, това бе невъзможно. Затова стоях неловко в края на тълпата, подкрепях Шишко и слушах размяната на внимателно изговорените поздрави, приветствия и благодарности. Принцът се държеше добре, но съсредоточеното му лице ми даде да разбера, че е по-добре да не го разсейвам с Умението. Посрещачите бяха представители на различни кланове, доколкото можеше да се съди по изображенията на животни по накитите и татуировките им. Повечето бяха мъже в богати кожени дрехи и тежки украшения, бележещи богатството и положението им сред островитяните; имаше обаче и жени. Те носеха поръбени с кожа вълнени дрехи и се запитах дали това също не показва богатството на именията им. Тук беше и бащата на нарческата Аркон Кървавия меч, както и поне още шестима други, които носеха символа на техния клан — глиган. Съпровождаше го Пиотре Черната вода, чийто нарвал бе изваян от слонова кост и висеше на златна верижка около врата му. Стори ми се странно, че не виждам други изображения на нарвал. Това бе символът на майчиния клан на нарческата, а тази линия бе по-важна на Външните острови. Бяхме дошли да завършим брачните договорености между Предан и нея. Със сигурност моментът бе много важен за нейния клан. Защо тогава той се представяше единствено от Пиотре? Дали останалите не бяха против съюза?