Лиценз за убиване
- Автор: Флинн Винс
- Серия: Мич Рап #8
- Язык: болгарский
- Переводчик: Петър Нинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Лиценз за убиване». Краткое содержание книги:
Око за око, зъб за зъб.
Големите успехи в шпионския бранш печелят на агент Мич Рап много врагове. Смъртта му желаят не само чуждестранни групировки, но и висши държавни служители, които Мич неведнъж е спасявал в критични ситуации. За неудобния агент е обявена награда от 20 милиона долара.
Решили, че е време да го елиминират, силните на деня задействат своята смъртоносна машина и за пръв път безцеремонният Рап се превръща от преследвач в преследван.
„Лиценз за убиване“ катапултира читателя директно на огневата линия — тук минираните полета са скритата информация, интригите по коридорите на властта и тайните на ЦРУ.
— Тук е, сър.
— Чудесно. Бихте ли го пратили в моята стая и ще ви дам десет долара бакшиш. Пишете го на сметката ми.
— Непременно, сър… благодаря ви. Още сега ще наредя да го качат в стаята ви.
— Благодаря. — Затвори и продължи да наблюдава портиера, който отиде на рецепцията. От мястото си можа да чуе само откъслечно разговора с жената. Тя каза, че господинът още не се е регистрирал, после провери в компютъра и даде номера на стаята на портиера. Той си го записа и се върна на мястото си.
Гулд прибра вестника и стана. Разходи се из фоайето и се доближи до портиера.
— Простете, случайно да имате прогнозата за времето за тази седмица? — попита го той на френски.
— Разбира се, сър. — Портиерът взе мишката на компютъра и кликна с нея няколко пъти. Някъде под гишето му затрака принтер. Когато портиерът се наведе да вземе разпечатката, Гулд крадешком прочете номера на стаята, записан на листа хартия.
— Ето заповядайте, сър. — Мъжът му подаде разпечатката.
— Благодаря ви.
Гулд се обърна и тръгна към асансьорите. Зад гърба си чу как портиерът повика пиколото. Качи се на асансьора до шестия етаж и си отбеляза къде е стаята на господин Джонсън, докато вървеше към своята.
Всичко беше планирано съвсем прецизно. Гостите, които отсядаха в хотела рано сутрин, обикновено получаваха стаите, които първи биваха освободени от предишните обитатели и почистени от персонала. И тъй като чистенето ставаше от екипи, по правило се почистваше целият етаж и тогава екипът минаваше към следващия.
Гулд влезе в стаята си. Куфарът му го чакаше до широкото двуместно легло. Той го отвори и извади оттам електронния си секретар „Палм Пайлът“, къс кабел и магнитна карта. Съедини ги и изчака да чуе как пиколото оставя кашона и си тръгва. Така и стана. Пиколото дойде бързо и си тръгна само след броени секунди. Гулд отвори тихо вратата и съпроводи с поглед служителя, докато се скри от погледа му. Когато чу, че асансьорът пристигна и пиколото се качи в него, убиецът излезе в коридора и бързо отиде до вратата, която беше през няколко от неговата. Пъхна магнитната карта в процепа и изчака да светне зелената лампичка. После грабна кашона и бързо го занесе в стаята си.
Натисна силно с химикалката тиксото, с което беше облепен кашонът, и го разряза. Отвори го и бръкна в стиропорените топчета, докато не напипа чантата. Извади я, разкопча ципа и огледа съдържанието й, за да се увери, че всичко е на мястото си. После извади найлонова торба за боклук от куфара си и прибра в нея стиропора. След това намачка и накъса кашона, скъса етикета и заедно с торбата ги занесе в стаята на обслужващия персонал, където ги сложи при другите торби с боклук.
Върна се в стаята си, взе си душ, обръсна се и подреди всичко на леглото. Отляво беше старата му самоличност, отдясно — новата. По средата лежаха двайсет и пет хиляди долара. Два пъти провери всички документи, според които той беше Молиер, и ги прибра в кафяв плик. Първата му работа, преди да стигне границата, беше да изгори плика. Гулд опакова отново всичките си принадлежности и ги подреди до вратата. След като разбърка леглото, за да изглежда все едно е спал в него, остави ключа от стаята на тоалетката и напусна хотела от страничния изход. Ако не възникнеха непредвидени обстоятелства, привечер щеше да е в Америка.
24.
Офисите на администрацията на директора на Националното разузнаване бяха временни поради няколко причини. Като повечето нови отдели във Вашингтон, и този тепърва се развиваше. Което на бюрократичен език означаваше, че се разраства. Първоначално планът беше за персонал от двайсет и пет души, които да подпомагат дейността на директора. Идеята беше организацията да функционира като филтър между различните разузнавателни служби и президента, да координира и да улеснява процеса. Само за шест месеца апаратът на директора удвои числеността си, после се утрои и накрая броят отново се удвои. При последното преброяване чиновниците бяха двеста, но постоянно се увеличаваха. По същество това беше нова бюрократична машина, която се разрастваше по размер и обхват с всеки ден и с всеки ден ставаше все по-неефективна. И бързо се превръщаше в онова, от което създателите й се бояха. Докато новата служба стъпеше на краката си, охраната на директора беше поета от Сикрет Сървис. Което беше добре за Рап. Той имаше приятели в Сикрет Сървис, готови да му услужат при първа възможност. Рап се обади на Джак Уорч, специалния агент, отговарящ за охраната на президента, и го попита дали знае кой ръководи охраната на Марк Рос. Агентът му каза. Сикрет Сървис бяха малка група. Мич му обясни какво иска и президентският бодигард номер едно разбра. Познаваше Рап достатъчно добре, за да не му задава въпроси.