Извънкласно четене
- Автор: Акунин Борис Чхартишвили
- Язык: болгарский
- Переводчик: Татяна Балова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Извънкласно четене». Краткое содержание книги:
Предният преследвач пак ги настигаше. Неговият кон препускаше в галоп, чевръсто мяташе встрани огромните си копита. Очите на врания бяха страшни, кървясали, от провисналата му уста хвърчаха парцали бяла пяна, ездачът пък вместо очи имаше две бели дупки, а уста изобщо нямаше. Страхотия!
— Стреляй по разбойника! — заповяда графинята.
Фома се прицели, пушката блъвна дим и бумтеж, но не улучи. Само ядоса преследвача. Той беше вече съвсем наблизо, на пет-шест сажена. Измъкна отнякъде пистолет с дълга цев, че като се прицели!
— Майчице! — изохка Фома, хвърли пушката, сви се и закри главата си с ръце.
Левонтий също се сгуши, а на Митя му се стори, че черното дуло е насочено право в него. Той хвана Павлина за ръката и я дръпна към пода. Притиснаха се един в друг и стиснаха очи.
Изстрелът не беше много шумен, доста по-тих от този на пушката. Но и двамата останаха живи, размина им се.
Не, не беше се разминало.
Нещо прошумоля, застърга по стената отпред и след малко каретата взе да лъкатуши наляво-надясно.
Чу се викът на Левонтий:
— Госпожо! Чухонецът падна! Загиваме!
Ах, този злодей е стрелял над покрива и е убил Тоуко!
В този миг нещо изпука, затрещя, конете изцвилиха, каретата спря и се килна на една страна. Оста се е счупила — разбра Митя. Веднъж, когато пътуваха с татко за Петербург, им се случи същото, поправяха я половин ден.
Браво на графинята обаче. Ако беше друга дама, сигурно щеше да започне да пищи, а най-вероятно — да припадне, докато Павлина не изгуби кураж и извика на лакеите:
— Съсечете го със сабите, докато не са дошли другите! Хайде!
Митя долепи нос до задното стъкло. Видя как отначало Левонтий, а след него и Фома скочиха на снега, и размахали сабите си, тръгнаха към разбойника. Помисли, че той ще се върне да изчака за подкрепление, но злодеят изправи коня на задни му крака и го накара да приклекне. Прибра изпразнения пистолет и извади шпагата си.
Леко, сякаш на игра, дрънна с нея по сабята на Левонтий и тутакси удари лакея малко под ухото. Клетият се просна по очи, без дори да извика. Фома понечи да отстъпи, но късно. Конникът се наведе и го промуши с шпагата си. Фома започна да крещи, падна на снега и зарита с крака.
Край!
От седалката Митя се свлече на пода. Зъбите му тракаха и това ситно тракане разтърсваше цялото му тяло.
Павлина също седеше на пода и с трепереща ръка вдигаше петлето на пистолета.
— Не бой се, миличко — каза. — Аз мога да стрелям, мъжът ми ме научи.
А лицето й — без капчица кръв.
Отвън по снега заскърцаха стъпки. Бързаше, приближаваше!
Тя насочи дулото, впи зъби в долната си устна и побутна Митя да се скрие под седалката. Прошепна му:
— Запуши си ушите и затвори очи, рано ти е още да гледаш такива неща.
За криене той се скри, но не затвори очите си и занаднича иззад полата й. Вратичката се отвори широко.
Разбойникът беше същински великан и засенчи целия свят.
— В името на Христа! — помоли графинята, хванала оръжието с две ръце и насочила пистолета право в челото му. — Вземай каквото искаш и се махай! Не ме вкарвай в грях!
Той се изсмя дрезгаво и очите му в прорезите се свиха до цепки.
Тогава тя взе, че гръмна.
Каретата се изпълни с дим, но преди това Митя видя, че лошият човек ловко приклекна и куршумът не му причини нищичко.
Павлина го удари с ръкохватката по главата, но великанът дори не го усети. Той й отне пистолета и го захвърли на пода. Храбрата жена обаче пак не миряса. Вкопчи се в лицето на злодея и му махна маската.
Пикин!
Митя се свря колкото може по-навътре под седалката и повече нищо не можа да види, само чу гласовете им.
— Е, какво пък, значи няма защо да се крия — каза ужасният преображенец. — Само че сега вече вашите слуги ще се наложи да ги… такова. Нямам нужда от излишни свидетели.
— Недейте! — примоли се тя. — Трябват ви не те, а аз, нали, господине. Или господарят ви е наредил да злодействате?
Капитан-поручикът отсече:
— Сама сте си виновна! Не биваше да махате маската ми, по-добре да бяхте припаднали. Какво ми е заповядал князът, ще си остане между него и мен. Само че това не е никакво злодейство, а престъпления на любовта, безумства на страстите. Я чакайте.
Вратичката се хлопна.
Един жален глас — дали на Фома или на Левонтий не беше ясно — молеше:
— Мили човече, мили човече…
Графинята не спираше да повтаря:
— Боже, Боже…
Стъпките отново се приближиха и пантите скръцнаха.
— Прекрасна Псишея — заяви Пикин. — Наредено ми е да ви откарам на едно прелестно място, където ви очаква богът на сладострастието Амур. Освен това ми е заповядано да ви предам…