Последна песен
- Автор: Спаркс Николас
- Язык: болгарский
- Переводчик: Емилия Ничева-Карастойчева
- Жанр: Другая проза
Электронная книга - «Последна песен». Краткое содержание книги:
Вероника среща Уил, чаровното момче с лешникови очи, с когото открива трепетите на първата любов. Намерила пътя към прошката, тя отключва сърцето си за своя баща и от разбунтувана тийнейджърка се превръща в зряла млада жена.
И въпреки изпитанията на съдбата любовта е тази, която успява да заличи всеки мрачен спомен и да излекува и най-болезнените рани.
— Наложи се да храня тюлените — призна тя. — Пъхал ли си ръка в кофа мъртва, слузеста риба? Отвратително е!
Разговаряха непрекъснато. Времето все не стигаше да споделят всичко, което ги вълнува. Понякога разговорите просто запълваха моментите на мълчание — тогава обсъждаха любимите си филми например и дали млякото и яйцата са забранени за вегетарианци. Друг път се впускаха в по-сериозни теми. Рони му разказа повече за детството си пред пианото и за баща си, той сподели, че понякога го измъчва необходимостта да се съобразява с очакванията на майка си. Обсъждаха брат й Джона и сестра му Мегън, както и своето бъдеще. Неговото изглеждаше стриктно планирано — четири години във „Вандербилт“, после, за да натрупа опит, ще поработи в друга фирма и накрая ще се върне да управлява бизнеса на баща си. Дори когато изреждаше какво го очаква, някъде отдалеч Уил чуваше одобрителния глас на майка си, но и усещаше колебание дали наистина мечтае за такова бъдеще. Рони признаваше, че не знае какво ще й донесат следващите година-две. Несигурността обаче очевидно не я плашеше, което го възхити още повече. По-късно му хрумна, че от двама им тя контролира по-самостоятелно съдбата си.
Въпреки клетките миещите мечки успяха да прокопаят тунели под мрежата и да опустошат шест гнезда. Рони разбра за това и настоя да се редуват да пазят гнездото зад тяхната къща. Не беше необходимо да остават по цяла нощ, но те разговаряха тихо, прегръщаха се и се целуваха край гнездото дълго след полунощ.
Скот, естествено, недоумяваше. Понякога Уил закъсняваше за тренировка и го сварваше да крачи нервно, чудейки се какво е прихванало приятеля му. В редките случаи, когато Скот питаше как вървят нещата с Рони, Уил отговаряше лаконично — знаеше, че не пита от искрен интерес. Скот се стараеше с всички сили да насочва вниманието му към предстоящия волейболен турнир и се преструваше, че Уил скоро ще отрезвее или че Рони изобщо не съществува.
Рони се оказа права за майка му. Макар Сюзън да не обсъждаше директно новата му връзка, той долавяше неодобрение в пресилените й усмивки, когато споменеше Рони, и в строго протоколното й поведение, когато я водеше у дома. Никога не питаше за нея, а когато той разказваше колко им е забавно заедно, колко е умна и как го разбира по-добре от всеки друг, майка му все повтаряше: „Скоро заминаваш за «Вандербилт», а връзките отдалеч се поддържат трудно“, или го питаше дали не прекарва „прекалено много време с нея“. Ставаше му неприятно и едва се сдържаше да не отвърне ядно на очевидно несправедливите й думи. За разлика от останалите си връстници Рони не пиеше, не ругаеше и не клюкарстваше. Освен това не бяха стигнали по-далеч от целувките, но Уил интуитивно долавяше, че това не би променило отношението на майка му. Тя оставаше заложник на предразсъдъците си и всеки опит да я опровергае би ударил на камък. Отчаян, той започна да търси извинения да се прибира възможно най-рядко у дома. Не само защото Сюзън не харесваше Рони, а и защото той самият започваше да се дразни от майка си.
И от себе си, естествено, понеже не успяваше да й се противопостави.
Ако не се броят притесненията на Рони от предстоящата повторна поява в съда, единствената сянка върху иначе идиличното им лято оставаше Маркъс. През повечето време се стараеха да го избягват, ала понякога пътищата им все пак се пресичаха и той винаги успяваше да предизвика Уил, споменавайки Скот. Поддадеше ли се, Маркъс щеше да съобщи на полицията; замълчеше ли си, го обземаше срам. Излизаше с момиче, признало вината си пред съда, и се измъчваше, че не му стига смелост да направи същото. Поговори със Скот да отиде в полицията и да си признае, но той отхвърли идеята. И по характерния си заобиколен начин припомни на Уил какво е направил за него и семейството му в ужасния ден, когато Майки загина. Уил оценяваше храбростта на Скот, но с напредването на лятото започна да се пита дали едно добро дело оневинява по-нататъшните ти простъпки и — в най-мрачните моменти — дали може да понесе истинската цена на приятелството със Скот.
Една вечер в началото на август Уил се съгласи да заведе Рони да търсят раци по плажа.
— Казах ти, че не обичам раци! — изпищя тя и се вкопчи в ръката му.
— Безобидни са — засмя се Уил. — Нищо няма да ти сторят.
Рони вирна брадичка.
— Приличат на пълзящи насекоми от открития Космос.
— Забрави ли, че ти даде идеята?
— Не, Джона е виновен. Каза, че било забавно. Така ми се пада, като се водя по ума на хора, които си изграждат представа за живота от анимационните филми.