Документът Катей (Книга 1)
- Автор: ван Ластбадер Эрик
- Язык: болгарский
- Переводчик: Веселин Лаптев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Документът Катей (Книга 1)». Краткое содержание книги:
Джонас извади дебела папка от бюрото си.
— Тук е всичко, от което се нуждаеш — билети, паспорт, японска виза, досието на Ичимада и клана Таки, карти на Мауи. Не ти се е случвало да ходиш там, нали? Истински рай, особено ако го сравняваш с някои други места. Лесно ще се ориентираш, опасност от объркване има само в непристъпните райони около Хана. Ти обаче ще бъдеш в Кахакулоа — на противоположната част на острова. Планински район, но достатъчно цивилизован…
Тук ще откриеш планове на имението на Ичимада, чертеж на системата му за сигурност, броя на служителите му и други подобни неща. Информацията е проверена, можеш да й се довериш напълно. На място ще решиш как да проникнеш вътре, защото той едва ли ще те покани. Не рискувай контакт извън чертите на имението, това е твърде опасно. Хората му са въоръжени и не се колебаят да стрелят първи… Съгласен ли си?
Майкъл кимна с глава.
— На летище Кахалуи ще те очаква джип. Запазена ти е стая в хотела. В тази папка има пет хиляди долара в брой, освен това в банка Дайво ти е открита текуща сметка.
Майкъл надникна във вътрешността на пакета.
— Спомена нещо за паспорт с японска виза…
— Не си мисли, че съм ти гледал на кафе — изсумтя Джонас. — Просто искам всичко да бъде наред.
— Добре — кимна Майкъл. — Ако наистина замина за Япония, ще се поразровя около Ямамото и неговите делови партньори. Все още имам доста приятели в Токио.
— Не искам да ми правиш услуги, Майкъл — вдигна ръце Джонас. — Моля те. Ще имаш предостатъчно работа, тъй като трябва да откриеш не само убиеца на баща ти, но и похитителите на Одри. Сега се налага да действаш на територията, на която е действал баща ти. Използвай опита му, придържай се към стъпките му. Съгласен ли си?
Майкъл отново насочи вниманието си към предсмъртните стихчета на баща си.
— Може би избързвам, но имам чувството, че това наистина е гатанка — промърмори той. — Нещо като изпит, на който ме подлага татко… — затвори очи, в съзнанието му проблесна нещо познато. Нещо, което беше казала Одри, докато разговаряха за миналото… — Чакай малко… Като деца ние с Одри попаднахме в снежна виелица… Одри искаше да бяга, но аз я задържах и изградих снежен заслон. Прегърнах я, сгушихме се в него и така дочакахме татко… После той каза, че заслонът ни е спасил живота…
— Помня това — кимна Джонас. — Той ми разкажа цялата случка, страшно много се гордееше с теб, синко… — сви рамене и добави: — Но не виждам връзката между това премеждие и предсмъртните му стихове.
— Има връзка… Да, има! Вали сняг… Не мога да ти обясня в момента… Чаплите призивно грачат и викат другарките си… — главата на Майкъл рязко се повдигна: — Това е! Не може да бъде нищо друго!
— Какво?
— Чаплите никога не призовават другарките си — развълнувано отвърна Майкъл. — Те призовават единствено своите семейства!
— И какво от това? — с недоумение го погледна Джонас.
„Виках, Майк, виках като луда, беше казала Одри. Мислех, че татко ще ме чуе, макар да беше чак в хижата… Помниш ли?“
И Майкъл си спомни.
Пръстът му се заби в писмото.
— Тук се крие само половината от загадката! — извика той. — Независимо какво е посланието на татко, тук лежи само част от него.
— Но къде, в името на бога, е останалата част? — безпомощно разпери ръце Джонас.
— У Одри.
— Какво?!
Джонас замалко не падна от стола си.
— Какви ги дрънкаш, по дяволите?!
— Нима не разбираш, чичо Сами? Ние сме чаплите — аз и Одри. И се викаме…
— Не разбирам.
— Тя спомена, че е получила пощенска картичка от татко.
— Виж какво, синко! Моите хора преровиха къщата от мазето до тавана! И не откриха нищо подобно!
— Значи е в нея — погледна го внимателно Майкъл. — Нима не разбираш? Вероятно затова е била отвлечена. За да й измъкнат информацията, получена от татко.
Джонас объркано замълча.
Майкъл сведе поглед към писмото на баща си, питайки се дали някой друг вече го е чел.
— Чичо Сами?
— Изправени сме пред огромен брой въпросителни, но това, което казваш, е напълно възможно — призна с въздишка Джонас.
— Кой би могъл да надзърне в това писмо?
— Много хора — поклати глава Джонас. — Но на практика не можем да идентифицираме никой от тях.
— По дяволите! — изруга Майкъл. — Трябва ми по-конкретна информация!