Робинята
- Автор: Якубовски Максим
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- Жанр: Романы для взрослых
Электронная книга - «Робинята». Краткое содержание книги:
Когато пристигна на работа, колегите му се държаха на разстояние от него. Искаше му
се да намери повод да се скара с някого. По дяволите, би тръшнал и шефа си на пода, ако му
бе казал нещо нередно. В края на деня се зарадва, че си тръгва, но не можеше да реши дали
да се прибере у дома. Зачуди се дали да се отбие в някой бар, но гневът му се събуди отново
и той се отправи към вкъщи.
Влезе и видя чантата на Линда на масата в кухнята. Съблече палтото и сакото си и ги
метна небрежно на стола.
Компютърът работеше.
Той кликна на „История“ и преброи колко пъти бе влизано в сайта. По дяволите! Линда
също го бе разглеждала. Дали се кефеше на мръснишките коментари? Или пък преживяваше
отново удоволствието от облизването?
Тим изфуча нагоре, вземайки по две стъпала наведнъж. Вратата на спалнята беше
отворена. Линда събличаше работните си дрехи. Тя се вторачи в него за миг, после се втурна
да затвори вратата под носа му. Той я бутна енергично.
— Остави ме на мира — нареди му Линда.
— Трябва да поговорим.
— Не искам да говоря.
— Така ли?
Блузата й бе разкопчана почти до талията. Сутиенът й повдигаше гърдите й нагоре
съблазнително.
Очите й проследиха погледа му.
— Говоря сериозно, Тим.
Той я бутна на леглото.
— Разкарай се! — извика тя.
Тим сграбчи блузата й и я свали енергично.
— Тим, престани!
Повдигна я на леглото и се опита да свали ципа на полата й.
— Престани, ще я скъсаш!
И сигурно щеше да я скъса, ако не бе успял да се справи с ципа. Дръпна полата и
бикините й надолу. Линда размаха крака, но не го срита. Той задърпа сутиена й и го метна
на пода.
— Искаше да знаеш какво си мисля за теб, нали? А? Ето какво мисля за теб!
Той смъкна панталона и боксерките си и се настани между краката й.
— Не! Не искам! Неееее!
Тим се просна върху нея и притисна устни към врата й, после засмука грубо зърната й.
— Недей… недей… — изохка тя, но зарови ръце в косата му и го придърпа към себе си.
— Не искаш, а? — присмя й се той, като вкара пръсти във влажното й влагалище.
Линда изскимтя, когато чу подигравката му.
Той проникна в нея грубо, а тя изстена и сключи крака зад гърба му.
— Копеле, копеле…
Гласът й затихна постепенно. Тласък след тласък той се напъваше да се изпразни в нея.
Тялото й трепереше под него, влагалището й се свиваше и отпускаше, сякаш искаше да
изсмуче и последните остатъци от течността му.
И двамата бяха задъхани и изтощени, но той се насили да се надигне на крака. Застана
до леглото и се загледа в нея за момент. Краката й висяха от ръба, а от влагалището й капеше
сперма.
Тим избърса челото си.
— Няма да спя на шибаното канапе довечера — заяви той решително, после влезе в
банята и затвори вратата.
Пъхна се под душа, остави горещата вода да облее гърба му и се опита да изпразни и
мозъка си. Нямаше да мисли повече.
Когато свърши, уви хавлията около кръста си и излезе в коридора, точно навреме да чуе
как входната врата се затръшна.
— Ох, мамка му! Сега пък какво?
Той забърза надолу и обиколи стаите и кухнята. Накрая застана насред хола, а хавлията
падна на пода.
— Тъпанар — промърмори той, но остана на мястото си, гол и разтреперан.
Чувстваше се адски глупаво. Къде ли беше отишла Линда? Може би при Джийни, за да
изплаче мъката си. Или пък да се посмеят. На него.
Дали да й се обади? А не, майната й.
Той вдигна ръка и разтърка слепоочието си.
— Задник! Не можеш да изнасилваш жена си! Ама че кретен! — скара се Тим на себе
си.
Но вътрешният му глас го опроверга веднага.
— Изнасилване, друг път! И тя го искаше. Чукаше се диво, а после се изпразни с такава
сила, че костите й щяха да се строшат.
Освен това Тим знаеше, че Линда продължава да влиза в сайта. Бе обзета от нещо
странно също като него.
— Но… — прошепна той в празната стая, — не можеш да се отнасяш с жена си по този
начин. Не и с жена си…
Отново се зачуди дали да звънне на Джийни, за да се увери, че Линда е добре, но реши
да не го прави. По-разумно бе да я остави да се наприказва с приятелката си и да не се меси.
Но минаха няколко часа и стомахът му се сви притеснено.
Тим нахлузи халата си и се заразхожда нервно. Беше десет часа вечерта. Къде, по
дяволите, беше Линда?
Към единайсет вече започваше да откача от тревога. Щеше да се обади на Джийни.
Но никой не вдигна телефона. Беше петък вечер. Неомъжените момичета скитореха в
петък вечер. Дали Линда бе с нея? Дали въобще бе отишла при приятелката си? Тим се