Избави ни от злото
- Автор: Балдаччи Дэвид
- Серия: Шоу и Кати Джеймс #2
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Обсидиан
- ISBN: 978-954-769-255-8
- Переводчик: Богдан Русев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Избави ни от злото». Краткое содержание книги:
Шоу, познат от трилъра „Цялата истина“, е сътрудник на тайна разузнавателна организация, която му възлага да предотврати пагубната сделка. Единственият му шанс да го направи е най-невероятното място — туристическо селище в Прованс. Но Шоу няма представа, че и някой друг преследва Уолър във Франция по съвсем различни причини. Реджи Кемпиън е член на нелегална британска групировка, която раздава собствено правосъдие за престъпления към човечеството. Тя знае истинската самоличност и националност на Уолър и не възнамерява да го предаде на властите, а да го убие.
Без да подозират за мисиите си, Шоу и Реджи се впускат в дуел на нерви, ум и актьорски дарби. Но дали Уолър не се досеща за целите на двамата безгрижни богати туристи.
Лиза прокара ръка по колана на халата си.
— Така е. Между другото Уит ми докладва, че утре Реджи ще ходи до Ле Бо с него.
Малъри сякаш се стресна.
— Ле Бо? С каква цел?
— Уит не знаеше. Но подчерта, че според него тя трябва да работи по Кукин, вместо да се занимава с този Бил.
— И аз мисля така. Смятам да й се обадя веднага.
— Не го прави, Майлс.
— Но…
— Тя е под голямо напрежение, но въпреки това притежава най-добрите инстинкти от всички оперативни работници, с които разполагаме. Мисля, че можем да й се доверим. Не смяташ ли, че го е заслужила?
Малъри изглеждаше скован от нерешителност, но чертите му най-сетне се отпуснаха.
— Добре — каза той. — Общо взето, съм съгласен с тази оценка.
Лиза се изправи и отново хвърли поглед към бюрото.
— Предполагам, вече работиш по следващия случай.
— Тревата трябва да се коси редовно, нали знаеш.
— Е, да се молим Реджи и останалите да се върнат живи, за да могат да го направят още веднъж.
Тя тихо затвори вратата след себе си.
Малъри остана загледан след нея в продължение на няколко секунди, после се върна до бюрото си, разрови се в едно чекмедже и извади снимката, която му беше изпратил Уит. Седна и се загледа в лицето на Бил Йънг.
По гръбнака му пълзеше тревожно подозрение. И нещо му подсказваше, че причината за него е този мъж. Наистина имаше доверие на Реджи, но доверието към всеки си имаше граници. А нищо не биваше да им попречи да се доберат до Кукин. Беше твърде важно. Той се поколеба още малко, после решително извади от джоба си мобилен телефон и набра едно текстово съобщете. Професорът не беше толкова скаран с електронните устройства, колкото твърдеше. После прибра телефона и се облегна на стола си. Надяваше се, че е постъпил правилно.
Понякога в тази работа човек не разполагаше с друго освен с инстинктите си. Ако беше прав, всичко беше наред. Но ако се окажеше, че греши? Е, тогава понякога загиваха невинни хора.
40
Пътуването на Реджи и Шоу към изложбата на Гоя се състоеше от поредица остри планински завои, от които стомахът се преобръщаше. Докато се придвижваха на югозапад, пейзажът се промени напълно. В този регион най-характерната форма на релефа бяха кариерите за калций и варовик. Картината напомняше на Шоу за белите скали на Дувър в Англия.
— Това наистина е невероятно — отбеляза Реджи, след като пристигнаха и тя огледа скалните стени.
Бяха в покрайнините на Ле Бо дьо Прованс, на върха на планинската верига Алпил, в една стара каменна кариера с изглед към Вал д’Анфер, или Долината на ада. Беше необичайно място за досег с изкуството.
Всички стени бяха осветени, а от тях ги гледаха гигантски репродукции на шедьоврите на Гоя. Тук бяха типичните портрети на членовете на испанската кралска фамилия, но и „Голата маха“ и „Облечената маха“, които бяха предизвикали обществен скандал при появата си и съответно бяха конфискувани от Испанската инквизиция.
Творбите на великия испанец бяха изложени и на пода. Отначало им беше малко притеснително да се разхождат върху шедьоври, но след няколко минути се предадоха на магията на изкуството. В затъмненото пространство се носеше тематична музика, но нямаше аудио коментар. Вместо това сведенията за кариерата на Гоя можеха да се прочетат по стените. Докато Шоу и Реджи се разхождаха, образите постоянно се сменяха. В един момент бяха облени от ярки цветове, а в следващия нюансите ставаха по-тъмни, а атмосферата — по-строга. Виждаха се няколко служители в униформи, но не за да насочват посетителите на изложбата, а за да ги смъмрят, ако се опитат да пипнат стените.
Когато Реджи и Шоу достигнаха онази част от пещерите, която беше посветена на по-късните, далеч по-мрачни творби на Гоя, тя притихна. Шоу прегледа брошурата, която им бяха дали на входа. Информацията в нея беше оскъдна, така че не се разбираше кои са картините в тази зала.
— Доста са мрачни — отбеляза той, докато във въздуха се носеше печална мелодия.
— Това е „Трети май хиляда осемстотин и осма година“ — каза тя и посочи една картина, на която се виждаше как френски войници разстрелват беззащитни испанци.
— Нарисувана е в памет на испанската съпротива срещу нашествието на Наполеон.
— История на изкуството ли си завършила?