Вариант 13
- Автор: Морган Ричард
- Год: 2007
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-585-837-6
- Переводчик: Милена Илиева
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Вариант 13». Краткое содержание книги:
Презрителната усмивка се превърна в смръщване.
— Реших, че не искам да гледам как му вкарват бормашина в задника. Това май е решение, независещо от цветовите предпочитания, вие как мислите?
Севги овладя избухването си. Разговорът не отиваше на добре. Нервите й бяха като посипани с пясък от синаптичния недостиг — в Джизъсленд синаптичните модификатори бяха забранени и още на летището й бяха взели всичко, освен това още кипеше вътрешно заради изгубения спор с Нортън в Ню Йорк.
„Сериозно ти говоря, Сев. Бордът е пощурял. Ортис и Рот по три пъти седмично слизат във Втори отдел…“
„Лично? Каква чест!“
„Искат доклади, Сев. Което ще рече доклади за напредък в разследването, а в момента такъв нямаме. Ако не направим нещо, което да раздвижи нещата, Никълсън ще ни се стовари право на главите. Аз все някак ще оцелея. Въпросът е ще оцелееш ли ти?“
Знаеше, че няма.
Октомври. Ню Йорк, дърветата в Сентръл Парк започваха да жълтеят. Докато се приготвяше сутрин за работа, продавачите на сергиите под прозореца й зъзнеха в якетата си на студения въздух. Лятото си беше отишло, килнало се беше като пътнически самолет в ясното синьо небе над града и лъчите на слънцето се отразяваха студени в крилата му. Топлината още не си беше отишла напълно, но скоро и това щеше да стане. Виж, в Южна Флорида лятото още упорстваше.
— Колко точно ви каза Нортън?
— Не много. Че имате проблем, с който АГЛОН не желае да се ангажира. Не каза защо, но предполагам, че е свързано с Мюнхен. — Внезапна и неочаквана усмивка смъкна десетина години от лицето му. — Ама вие наистина трябваше да подпишете споразумението като всички други, сериозно.
— КОЛИН одобри принципно текста — каза Севги, неясно защо сякаш се защитаваше.
— Да бе. Принципно. Принципно: няма да ни казвате какво да правим, глобалистки бюрократични боклуци такива.
Понеже казаното не беше далече от истината, Севги реши да не спори.
— Това проблем ли е за вас?
— Не. Аз работя на свободна практика. Лоялността ми е само и единствено за продан. Както вече казах, просто ми кажете какво искате да направя.
Тя се поколеба за миг. Инфоплочата имаше вграден резонантен заглушител, конструиран с технологии на КОЛИН, което го правеше значително по-сигурен от всяко подобно устройство, внасяно някога от адвокат за среща с клиента му в щатския затвор на Южна Флорида. Колкото до Марсалис, той очевидно би направил всичко, за да се махне оттук. Въпреки това навиците от последните четири месеца се бяха вкоренили.
— Имаме си работа с тринайска ренегат — каза накрая тя. — На свобода е от юни. И убива.
Той изсумтя. Никаква видима изненада.
— Откъде е избягал? От Симарон? От Танана?
— Не. От Марс.
Този път го хвана неподготвен. Той изправи гръб.
— Това е строго поверителна материя, господин Марсалис. Трябва да сте наясно с това, преди да започнем. Убийствата обхващат голяма територия и варират като метод. Досега властите не са направили връзка между тях и ние държим това да си остане така.
— Ще държите я. Как е минал през охранителните системи на нанокулата?
— Не е минавал. Успял е да отмени захождането за кацане и корабът е паднал в Тихия океан. Когато стигнахме там, него вече го нямаше.
Марсалис сви устни в беззвучно подсвиркване.
— Виж, това е добра идея.
Севги реши, че е време да го цапардоса с подробностите. Готова беше да му каже всичко, само и само да изтрие самодоволната физиономия от лицето му.
— Преди това систематично е осакатил другите единайсет, криозамразени пътници, използвал ги е за фураж. Ампутирал е крайниците им и ги е държал живи в криогнездата, накрая започнал да ги избива и да използва други части от телата им за храна.
Кимване.
— Колко време е продължил полетът?
— Трийсет и три седмици. Нещо не ми изглеждате изненадан.
— Защото не съм. Не е имало къде да мърда, а все е трябвало да яде нещо.
— Вие изпадали ли сте в подобна ситуация?
Нещо като сянка прекоси очите му. Гласът му прозвуча почти безизразно:
— Така ли ме открихте? Чрез асоциативно търсене?
— Нещо такова. — Предпочете да не споменава за внезапния ентусиазъм, с който Нортън беше възприел новата тактика. — Нашият профилиращ н-джин ви посочи като единствената друга тринайска, попадала в подобна ситуация.