Московска афера [bg]

В пет и половина същата вечер госпожа Девлин влезе в библиотеката в Хейвърмор, носейки сребърен поднос, в средата на който имаше чаша с уиски. Сър Джон четеше вестник „Телеграф“. По това време на денонощието той винаги четеше „Телеграф“; както повечето незаети мъже, Бутби спазваше стриктен режим. Той отпи глътка уиски и се загледа в икономката, която започна да подрежда книгите и документите по бюрото му.

— Остави ги, Лилиан — каза сър Джон. — Всеки път, когато чистиш библиотеката, прекарвам цяла седмица в търсене на нещата си.

— Ако нямате нищо друго към мен, сър Джон, с ваше позволение ще се прибера у дома. Вечерята е във фурната.

— Какво си приготвила тази вечер?

— Агнешки ребърца.

— Прекрасно — прошепна той.

Госпожа Девлин му пожела приятна вечер и тръгна към вратата. Бутби свали вестника.

— О, Лилиан?

— Да, сър Джон?

— Утре следобед ще имаме гостенка.

— Още гости ли, сър Джон?

— Опасявам се, че да. Но тя няма да се застоява. Само ще види картината в детската стая.

Картината в детската стая… Картината, която стоя една седмица в къщичката на лесничея при онзи мъж, за чието присъствие й бе наредено да не споменава пред никого.

— Разбирам — отвърна госпожа Девлин. — Да изпека ли една тава кифлички?

— Тя не е точно от хората, които можем да поканим на кифлички, ако разбираш какво искам да кажа.

— Не съм сигурна, че разбирам, сър Джон.

— Тя е рускиня, Лилиан. Много богата рускиня. Съмнявам се, че ще остане за чай. С малко повече късмет, гостенката ще погледне набързо картината и ще си тръгне.

Икономката остана като закована на прага.

— Нещо притеснява ли те, Лилиан?

— Мога ли да говоря без заобикалки, сър Джон?

— Че ти винаги го правиш.

— Става ли нещо в Хейвърмор, за което не ми казвате?

— Много неща, предполагам. Бъди малко по-точна.

— Странният мъж в къщичката на лесничея. Красивата девойка, която твърди, че е дъщеря на ваш американски приятел. Електротехниците, които работиха из цялата къща. Стария Джордж е убеден, че готвят някоя поразия.

— Стария Джордж вижда конспирации навсякъде, Лилиан.

— А сега смятате да продадете онази прекрасна картина на рускиня? Клетият ви баща, мир на праха му, ще се обърне в гроба.

— Имам нужда от пари, Лилиан. Ние имаме нужда от пари.

Икономката подръпна скептично връзките на престилката си.

— Не съм сигурна, че ви вярвам, сър Джон. Мисля, че в тази къща става нещо важно. Нещо, свързано с тайни, също както навремето, когато баща ви беше жив.