Крадецът на шоколад

Върху лицето на Кристоф се изписа кисела гримаса.

– Не разбирам. Защо го харесват толкова? Има сладкокисел вкус.

– Ако някой швейцарски шоколатиер беше оставил прадядо ми да му открадне тайната за приготвянето на млечен шоколад, вместо да го принуждава да я преоткрива лично, нямаше да имаме този вкус. А сега техниката за получаването му е нашата най-строго пазена тайна.

– Защо? – попита Силвен, втрещен. – Кой би искал да я открадне? Рецептите за направата на качествен млечен шоколад вече са известни на всички.

Ах, как го възбуждаше този неин поглед, толкова копринен и нежен и властен, докато в сините ѝ очи кипеше желанието да го удуши. Хайде, подкани я наум той. Пресегни се през масата и ме хвани за гушата. Можем да се вкопчим, когато пожелаеш. Запита се какво можеше да каже, за да я предизвика да го направи наистина.

Фантазията го завладя, въображението му рисуваше съпротивата на нейното тяло, ръцете му, които се плъзгаха по нея, докато се опитваше да я подчини, престореното отстъпление и тласъкът на нейното тяло отгоре му...

– Хората го харесват – каза тя. – От деца са свикнали с този вкус; предпочитат го. Той им създава усещането за топлота. За щастие.

– Приятно е за устата – съгласи се Кристоф. – Права сте: няма други растителни мазнини – призна той на Кейд.

Изражението върху лицето ѝ, когато чу да ѝ казват, че беше права по отношение на съставките в шоколадовите десертчета "Кори" беше безценен. И почти компенсира факта, че Кристоф отново беше обсебил вниманието ѝ.

Този човек не можеше ли просто да си отиде вкъщи? Вместо да се опитва да си присвои неговите собствени фантазии?

Тогава Силвен можеше да се прибере вкъщи. И да се наспи. Вместо да седи тук и да дебне жена, която се отнасяше несериозно към краденето на шоколад. Той се облегна на стола по един твърде несвойствен начин и нарочно изпружи крака. И случайно изрита краката на Кристоф далеч от нейните. Ботушите ѝ се потриха в прасеца му през дънките, разпалвайки отново фантазиите му.

– Твоето професионално мнение? – смушка го Кристоф.

Прииска му се да вкуси своя нов горчив шоколад, за да изчисти устата си от млечния, блудкав, леко накиселяващ вкус – това беше професионалното мнение на Силвен. Но същевременно той искаше да полудува с Кейд Кори между колосаните чаршафи или върху студения мраморен плот в неговата лаборатория, или в нейния апартамент, или където тя пожелаеше. Затова той се постара да бъде дипломатичен.

– Масов шоколад за деца с минимално съдържание на какао. – Той вдигна рамена. – Ти какво очакваш?

Не разбра защо този коментар му навлече такъв яростен поглед. Какво по-любезно можеше да се каже за шоколадовите десертчета "Кори"?

– За деца и американци – поправи го Кристоф.

Силвен разпери ръце, убеден, че всеки опит за разграничаване на горните две групи по критериите на кулинарния вкус беше равносилно на цепенето на косъм на две. Той правеше добър бизнес с туристите, експатите и с контингента от заможни американци, на които доставяше шоколади в хладилни опаковки веднъж седмично, но винаги беше смятал, че техният ценителски вкус беше изключение от правилото.