Ханибал

Алчността и обесването са свързани в средновековния ум: Свети Джером пише, че самото презиме на Юда Искариот означава „пари“ или „цена“, а отец Ориген твърди, че „Искариот“ произлиза от староеврейската фраза „от задушаване“ и името означава „Юда удушеният“.

Доктор Лектър вдигна очи от подиума и погледна над слушателите си към вратата.

— Ааа, комендаторе Паци, добре дошли. Тъй като сте най-близо до вратата, ако обичате, угасете осветлението. Това, което ще кажа, ще бъде интересно за вас, защото в Дантевия „Ад“ се споменават двама представители на фамилията Паци. — Професорите от Кабинета се засмяха сухо. — Единият е Камичион де Паци, който убил свой роднина и очаква още един Паци… но не вас, а Карлино, който ще попадне още по-навътре в ада, защото е предал Белите гвелфи, политическата партия на самия Данте.

Малък прилеп влетя през един от отворените прозорци и започна да кръжи над главите на професорите — обикновено събитие в Тоскана, поради което никой не му обърна внимание.

Доктор Лектър продължи с лекторския си тон:

— Алчността и обесването, свързвани още от древността, се появяват отново и отново като образ в изкуството. — Натисна дистанционното в ръката си и на висящото от тавана бяло платно започнаха да се появяват картини.

— Това е първото известно изображение на Разпятието, гравирано върху ковчеже от слонова кост от Галия около четиристотната година след Христа. Тук виждаме и обесения Юда с лице, обърнато към клона, на който виси. А тук на тази мощехранителница от Милано, четвърти век, и на този диптих от слонова кост от девети век също виждаме увисналия на въжето Юда. Той продължава да гледа нагоре.

Малкият прилеп прелетя пред екрана, на лов за насекоми.

— На тази плоча от катедралата „Беневенто“ виждаме Юда да виси с вътрешности, които се изсипват навън, както лекарят Свети Лука го описва в Деяния на Апостолите. Тук виси, нападнат от харпии, а над него на небето е лицето на Каин. А тук е нарисуван от вашия Джото, отново с висящи вътрешности. И накрая, в изданието на „Ад“ от петнайсети век, трупът на Пиер дела Виня виси от кървящо дърво. Няма да си правя труд да споменавам очевидния паралел с Юда Искариот. Ала Данте не се нуждае от рисувани илюстрации — геният на Данте ни представя Пиер дела Виня вече в ада да говори прегракнало, сякаш се задушава, с кашляне и свистене, все едно, че все още виси. Слушайте го как говори за влаченето на собствения си труп, заедно с другите прокълнати, за да го обеси на трънливо дърво: